Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва:
- Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е.
- Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш.
Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал:
- Много е двусмислено. Дай някъде другаде.
Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително.
- Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево.
Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба."
В България отново настъпила криза. Всичко поскъпва, хората обедняват. В час на класния учителката решила да пита децата как техните семейства ще се справят. Пръв вдигнал ръка Тошко.
Учителката:
- Кажи Тошко, моето момче как вашето семейство ще се справи?
Тошко:
- Ами татко реши да отвинти всички крушки и да остави само една. като се местим в друга стая, местим и крушката и така ще икономисаме от ток.
Петърчо и той вдигнал ръка.
Учителката:
- Кажи Петърчо, вие как ще се справите?
Петърчо:
- Ами тати реши да затапи всички чешми, и да остави само една, за миене за пиене за всичко. Така ще икономисаме от вода.
Учителката:
- Браво Петърчо. Иванчо а ти защо мълчиш? Я кажи вие как ще се справите?
Иванчо:
- Ами ние госпожо, решихме да продадем мама.
Учителката:
- Е как така бе Иванчо, ще продавате майка ти?! Защо?
Иванчо:
- Ами аз не суча, тати не е*е, за какво да я храним.