Как тръгват слуховете?
Излиза жената на Иван на улицата и казва на съседката:
- Добър ден!
Тя казва на Мария:
- Леле... днес видях жената на Иван и тя ми каза „Добър ден”.
Мария – на Елена:
- Чух, че жената на Иван едва-едва продумвала на някого...
Елена - на Веска:
- Мария ми каза, че жената Иван била нещо нервна...
Веска - на Петра:
- Чух, че жената на Иван била нервна нещо, сигурно има проблеми...
Петра - на Яна:
- Казаха ми, че жената на Иван имала големи проблеми, но се е затворила в себе си и не ги споделяла с никого...
Яна - на Мила:
- Чух, че жената на Иван направо е луднала от проблеми... Кредити и дългове сигурно...
Мила - на Сузана:
- Казаха ми, че жената на Иван била затънала с кредити. За какво ли е теглила толкова много пари?
Сузана - на Александра:
- Чух, че жената на Иван затънала с кредити до гуша и никой не знае за какво ги е теглила... Мисля, че сигурно е започнала да ползва наркотици...
Иван и Киро имали традицията заедно със съпругите си да играят веднъж седмично на карти. На една от поредните им семейни игри една от картите на Иван паднала под масата. Когато се навел да я вземе, той без да иска забелязал, че жената на Кирето не носи нищо под роклята си. Продължили си играта. След известно време Иван отива до тоалетната... и на излизане се сблъскал със жената на Кирето в коридора. Тя го пита:
- Хареса ли ти това, което видя под масата?
- О, да, много ми хареса!
- Ами срещу 200 лева можеш да го имаш! Кирил утре е втора смяна на работа... и ако дойдеш към два следобед, всичко ще е ОК!
На другия ден Иван пристига в два следобед, свършва работата... плаща 200 лева... и си заминава.
Вечерта Кирето се прибира от работа... и още от вратата се провиква към жена си:
- Скъпа, днес следобед идва ли Иван?
- Ами да... отби се за минутка.
- А даде ли ти 200 лева?
- "О, Господи! Той знае всичко!" - помислила си жената.
- Да, даде ми 200 лева.
- А, чудесно, щото преди обед мина и ги взе от мен назаем... като каза, че обезателно ще ги върне следобед.
Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и кофа салата не стигат! Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… "Я излез!" Излизам. Ония ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика:
- Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.
Аз се чудя:
- А бе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба.
Ония ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му:
- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше. Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:
- А бе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?
Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото. Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък ѝ просъсквам:
- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
А бе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам.
- Снощи къде беше?
Ама аз съм подготвен:
- В къщи, честен кръст! Питайте жената.
А тя през рамото ми:
- Филм гледахме, швепс пихме!
Аз и швепс!? Ония се спогледаха и пак:
- А бе, ти ли си еди-кой си?
- Аз съм! - викам.
- Къде ти е колата?
- Долу, долу в гаража.
- Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бунак! Поне да беше загасил лампата.
Сподели