Залежал се бай Иван на смъртно легло. Душа бере човекът, а до него жена му нарежда:
- Иване, Иване, на кого ме оставяш! Какво ще правя без тебе и най вече без твоя голям х*й! Дай, тъй и тъй си отиваш, да ми го оставиш него поне, да ми напомня за тебе!
И к'во да прай нещастникът, съгласил се, отрязала му го Пена и го сложила на рафтчето в секцията в един буркан със спирт да не се развали нещо. Отишъл бай Иван в рая и кво да види там, всичко живо, куцо и сакато се е*е. А той, горкият без х*й! Карал така един два месеца, ама то издържа ли се така и един ден, като минавал покрай него Свети Петър, го спрял и го заговорил, обяснявайки проблема си. Светията го изслушал внимателно и му рекъл:
- Ма, ти защо не си ми казал досега? Ми, няма никакъв проблем! Що не кажеш на жена ти да ти го прати! Ние тука с дядо Гуспа ще ти го зашием!
- Ми, как да и кажа? - притеснил се Иван.
-Тук мобифони няма!
- Естествено! - отвърнал му светията.
- Ще уредя шефа да те прати в командировка на Земята и там да и се явиш на Пена, и ще и кажеш как да ти го прати!
Речено сторено! Върнал се Иван на земята и се явил на Пена. Тя, естествено си изкарала акъла, но бай Иван я успокоил:
- Пено, не се страхувай! Не идвам за тебе! Идвам да ти кажа да ми пратиш ония х*й, 'дето ми го отряза, баш преди да умра, 'щото много ми трябва горе!
- Ми, как да ти го пратя, бре, Иване? За там пощата колети не взима!
- Няма да ти трябват колети, ма! - троснато и обяснил бай Иван.
- Свети Петър ми каза, че утре щял да умира, ония стария твой тъпкач - Пешо. Тая нощ, като дойде да те ч*ка, наври му го в г*за, той ще ми го донесе още утре...
Бай Иван и Буля Иванца отишли да продават нещо на пазара в града. До пазара била ветеринарната лечебница, а там през оградата видели как общинския жребец запложда една кобилка... Когато конят си свършил работата, покрили с един чул кобилката, отвели я, довели друга, плиснали едно канче студена вода на т*шаците на жребеца и той започнал да запложда новата кобилка, която са му довели...
До вечерта това се повторило няколко пъти, a Бай Иван и Буля Иванца така или иначе го видели.
Вечерта като се прибрали и впечатлени от видяното през деня бай Иван метнал буля Иванца и се изчукали...Човещинка...
Като станала да се пооправи, Буля Иванца незабелязано напълнила едно канче студена вода и го плиснала на съответното място на Бай Иван. Омокрила го, омокрила и леглото, той стреснат и изумен извикал:
- Ти кво прайш, ма??
- Ами нали гледахме днеска как карат коня да повтаря...
Бай Иван се ухилил дяволито и попитал:
- Абе... ти като гледа че плискат коня, не видя ли че му сменяха и кобилката, ма?
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е, но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е ония там горе до Бай Иван?