- Ало, туристическата агенция ли е, искам някъде да отида да си почина! - Чудесно, господине, Кипър, ол инклузив, със самолет? - Тц, тея самолети много падат. - А Гърция, с кораб? - И корабите потъват. - Добре, господине, някъде в Европа, с автобус? - Бе мани ги тея автобуси, бе, и те се блъскат. - Тогава остава да ви предложа пешеходна екскурзия със с*ксуален уклон. - А, т'ва звучи добре! - Я ходете на п*чка си лелина!
Криза. Обаждане в туристическа агенция:
- Групови екскурзии предлагате ли?
- О! Да! Разбира се! Къде желаете? Какъв бюджет? Къде? Колко време?
- Целогодишно, всичко да е ВИП, околосветска - Аржентина, Мексико, Антарктида, Монголия, Узбекистан, САЩ, Европа, Азия. А за бюджета не му мислете!
Туристическият агент, разбирайки, че това не може да е истина, разочаровано пита:
- Вие от луната или от Марс сте?
- Не, от президентството и министерски съвет.
Младо спасителче на градския басейн си стои на работа. Идва сасухрена бабичка куцукайки. Вижда я младежа и я пита: - Ти бабе, що чинеш на басейна?! - Ще поплувам, момче, аз на времето европейска шампионка по плуване бях... Скочила бабата в басейна и направила 20 дължини. Смаяла спасителчето. На следващия ден пристига друга бабка, с неугледен вид, куцука с единия крак, поднася с другия, странни тикове с главата... и тя да плувала отишла. Позаговорила се с нашето момче Олимпийски шампионка двукратна била, скочила в басейна и хоп 50 дължини... ахнало момчето. На другият ден друга старица идва... скача от инвалидната количка и без много обяснения плувала, плувала без да спре 5 часа. Момчето попитало: - Кажи сега бабе, и ти ли си бивша спористка, може би с няколко медала?! А тя с неохота рекла: - А не, моето момче, 50 години прост*тутка във Венеция!
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита:
- А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава?
Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка:
- Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава...
- Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим...
На другия ден:
- Е, Иванчо, какво измисли?
- Ами, госпожо, татко каза че не съм прав.
- Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти?
- Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво...
- ?!?
- За да не ме смаже тълпата.
Дени, получих това по мейл-а. Момичето иска да работи в офис, ако сметнеш че е подходяща мога да ти дам координатите й.
Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.
На бюроту кат са тура
с вапцан`ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.
И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.
Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.
В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна -
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.
Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.
Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.
Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?
Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта -
някак тряа са набутам.
Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи.
Сподели