Американец, французин и Бай Ганьо оцеляват след корабокрушение... Достигат до самотен остров, но няма нищо за правене... Изведнъж гледат - в океана плава самотна бутилка уиски... Всички се втурват да я хванат, но я хващат едновременно... Възникнал въпроса - на кой се пада? Американецът, като най-умен предложил следното: Всеки да задава гатанка и да пие докато някой не познае... Теглили чоп кой да е първи: бай Ганьо получил най-късата сламка, французина средната, а американеца - най-дългата...
Американецът отворил бурилката, помирисал алкохола въздъхнал и казал: "Сто въжета, един х*й. Що е то?" и понечил да отпие, но французина го срязал, тъкмо когато докоснал гърлото с устни: "Ей, и във Франция имаме парашутисти!". Американецът изпсувал, дал му бутилката и седнал на земята. Французинът изтрил гърлото с блузата си, замислил се и казал: "Десет въжета, пет х*я. Що е то?", но Ганьо в същия момент го контрирал: "Драги, алпинизма е известен в целия свят!". Французина затворил яростно бутилката и заровил наполовина в пясъка от яд. Бай ни Ганьо я изровил, отворил я и отсякъл: "Седем въжета, пет х*я! Що е то?" и почнал да пие... Той пие, другите двама се въртят около него и се мъчат да познаят. Накрая, вече изпил всичко, той се обръща със светнали очи и ги пита: "Не се ли сетихте?", а те: "Добре де! Така и така изпи всичко, дай поне, кажи ни отговора, молим те!"... Бай Ганьо се ухилил доволно и казал: "Знаех си че сте капиталистически свине, но как можахте да не познаете един седмовъж петох*й не ми стана ясно..."
За царете

След неуспешния опит с Първото българско царство, българите решили да направят втори опит. От този опит се получило Второто българско царство. За да не повторят предишните грешки, българите решили старателно да подбират своите царе. Ето как е станало в общи линии това.

Асен и Петър
Асен и Петър били братя по примера на Хензел и Гретел. Баща им бил дървар, а майка им била мащеха. Веднъж баща им ги завел в гората и ги изоставил. Там те срещнали една стара жена която, ги нахранила. Те, за да не и останат длъжни я завряли във фурната. Като научили това, българите много ги харесали и ги избрали за свои царе.

Иванко
Иванко бил с престъпни наклонности. Веднъж дори убил Асен. Това много се харесало на българите и те веднага го избрали за свои цар.

Калоян
Калоян от малък обичал да учи чужди езици. Говорел на немски само с конете си. С кокошките говорел само на френски. С овцете говорел на английски. С българите въобще не разговарял, което на тях им допадало. Затова и го избрали за свои цар.

Иван-Асен
Иван-Асен имал, както се вижда, две имена. Затова и българите били разделени на два враждуващи лагера - едните му викали Иван, а другите - Асен. Това много им харесало и затова Иван-Асен бил избран за цар.

Константин Тих
Константин Тих бил куц. Освен това бил и глух. Тих му викали защото бил ням. Реално погледнато той бил и много тъп. Затова и българите много го обикнали и го избрали за свой цар.

Ивайло
Ивайло бил добър свинар. Прасетата много го обичали, защото той добре се грижел за тях. Затова и българите го избрали за свой цар.

Иван Шишман
Иван Шишман бил последният цар преди турското робство. Българите вече нямали търпение. Затова му се радвали като за последно. Той от своя страна оправдал доверието им и си останал последен.

Следващите петстотин години българите престанали да си избират царете, а само султаните. И не ги избирали точно те.
Така пише в историята. Кой знае след време как ще бъде?
Знаете ли какво биха говорили във Франция за киселото зеле, ако имаха такова? По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:

"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото. Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.
Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал:
- Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям.
Американецът казал:
- САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас...
Змеят изсъскал злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял.
Французинът започнал:
- Франция - Париж, любов, съвършенство, красота...
Змеят изсъскал още по-злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял.
Дошло ред на българина и той казал:
- Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея.
- Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят.
- Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът.
- Аааааа, верно ли ве луд... - изненадал се приятно змеят. - Да, бе, знам я. България, София, дъщеря ми учи в Техническия!