Семейство празнувало 50 годишен юбилей на съпругата. Станал съпруга с чаша в ръка и вдигнал тост:
-Пия, не за твоята 50 годишнина, когато си като кисела зелка. Пия за твоята 35 годишнина, когато беше като ароматен френски коняк! Пия, за твоята 25 годишнина, когато беше като пенливо шампанско! Пия, за твоята 17 годишнина, когато беше като дъхава праскова!
Всички гледали и слушали слисани.
Съпругата невъзмутимо вдигнала чаша за наздравица:
-Аз пък пия, не за моята 17 годишнино, когато бях като дъхава праскова, но нахапана! Пия, не за моята 25 годишнина, когато бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели! Пия, не за моята 35 годишнина, когато бях като ароматен френски коняк, но ти пиеше със съседа! Пия, за моята 50 годишнина, когато съм като кисела зелка, но ако не ти беше дярвен ножа, щеше да нарежеш и до изядеш!
Петдесет годишнина на дама. Много гости, лукс обстановка. Става съпругът и вдига тост за празника на съпругата си:
"Пия не за твоите 50 години, когато си кисела като зелка. Пия не за твоите 35 години, когато беше като френски коняк. Пия не за твоите 25 години, когато беше като пенливо шампанско. Пия за твоите 17 години, когато беше като сочна праскова!"
Гостите са силно притеснени и със страх поглеждат към рожденичката. Тя достолепно се изправя с чаша в ръка и отговаря:
"Пия не за моите 17 години, когато бях сочна праскова, но ти ме взе наядена. Пия не за моите 25 години, когато бях като пенливо шампанско, но ти ме пиеше с приятели. Пия не за моите 35 години, когато бях като френски коняк, но ти ме делеше с комшията. Пия за моите 50 години, когато съм кисела като зелка, с която ти с удоволствие би замезил, ако не ти беше твърде тъп ножа, за да я нарежеш!"
Французойката:
Ако сте поканили французойка на среща в шест часа вечерта, тя ще пристигне не в три, не в четири, а точно в шест.
Когато я поканите у вас, тя с удоволствие ще приеме поканата.
Когато види виното на масата, тя ще каже, че това е любимото и питие.
Когато сте в леглото, тя ще ви научи на неща, които не сте можели да правите.
Сутринта ще ви събуди в седем, за да не закъснявате за работа, ще ви свари кафе и ще ви го поднесе в леглото, ще ви остави визитната си картичка, ще каже, че ще бъде на ваше разположение по всяко време на денонощието и тихо ще си тръгне.
Българката:
Ако сте я поканили на среща в шест часа вечерта, тя ще дойде не в шест, не в седем, даже не в осем, а в девет и половина.
Когато я поканите у вас, тя ще попита за какво е необходимо това.
Когато влезе в квартирата ви и види на масата вино, ще попита за каква я вземате.
Когато легнете с нея в леглото, ще ви тормози до изнемога на принципа "ще ти дам - няма да ти дам".
После ще ви събуди в три часа през ноща и ще попита дали я обичате.
След това ще ви събуди в пет сутринта и ще ви попита кога ще се ожените.
После ще ви събуди в девет сутринта, когато вече безнадежно сте закъснял за работа и ще помоли за чаша кафе.
Когато и поднесете кафето в леглото, ще каже, че тук и харесва и че ще се премести тук завинаги.
След тазвечершната среща с един от класиците на екшъна, смятам да продължа с класическите истории. Всъщност, само началото на днешната случка е класическо – всичко започнало, когато в един бар се срещнали двама приятели. Единият бил адски весел, а другият – напротив – умълчан, умислен и тъжно поркал уиски след уиски… Пиел и ставал все по-мрачен и все по-мрачен…
Първият гледал, гледал, пък не издържал и решил все пак да прояви малко общочовешко съчувствие. Примъкнал стола си по-близо до приятеля си, тупнал го по рамото и попитал:
- Кажи бе, приятелю, кажи кво те мъчи толкова, кво не е наред?
- Абе мани бе… Не е за разправяне… Ожених се…
- Ааа – разбиращо казал онзи – ясно. И кво, тая кучка сигурно ти изпива мозъка, държи се гадно и не ти се прибира, така ли?
- Не бе – казал вторият – въобще не е така… Не е гадна. Тя е адски възпитана и интелигентна жена.
- Ами тогавна какво? Скандали ли ти вдига?
- Няма скандали бе, братче, нали ти казвам – тя е безкрайно интелигентна, адски умна и адски възпитана…
- Ми тога кво бе – да не би пък нещо, а? С*кса нещо да не би да не върви… Щото се случва да знаеш…
- С*кса… - тихо промълвил вторият – да ти кажа за с*кса… Тя обожава френската любов… Всяка вечер, още щом се прибера, още от вратата ме хваща и ме започва… Толкова френска любов и във Франция няма, вярвай ми… Френска, френска… Направо не знам къде да бягам вече…
- Абе пич – изумил се първият – ти си изперкал бе… Абе ти найш колко са малко жените, дето го правят това всеки ден бе?! Абе ти найш, че твойта жена е злато бе! Ти си луд бе, ти просто не можеш да я оцениш бе! ! Как може да бягаш бе?!
- Ми нали ти казвам – още по-унило продължил вторият –. Тя е адски интелигента и възпитана… И обожава да ти прави френска любов!
- Е кво не ти харесва бе, малоумник?!
- Кво, кво… Ама тя го прави с нож и вилица!