Мъж излиза от затвора, където е бил за двойно убийство. Качва се на влак за вкъщи. Влиза в купето, а там вече има трима грузинци. Двама седят на масата и похапват, а третият лежи на едно от горните легла. Грузинците канят мъжа на масата да сподели трапезата им. Седят си, хапват, пийват, веселят се. По едно време грузинците излизат в коридора да пушат, а мъжът остава в купето. Внезапно влакът се раздрусва, грузинецът от горното легло пада и си удря главата в масата. Мъжът се хвърля към него, проверява му пулса – мъртъв… Хваща се за главата ужасен. Мисли си: - “Кой ли ще ми повярва, че не съм аз, току-що излезлият от затвора?” Отваря прозореца и изхвърля грузинеца през него. Сяда обратно на софрата и, ни лук ял, ни лук мирисал, продължава да яде. Двамата грузинци се връщат. – Слушай, а къде е нашият приятел, който лежеше тук? – Ами, нали излязохте да пушите и той излезе веднага след вас. – Как така “излезе”? Ние го караме в Тбилиси да го погребваме!