Влизат колега и колежка в един хотел.
- Добър ден!
- Добър ден!
- Желаем да наемем две единични стаи.
- Момент да проверя. (Трак Щтрак Трак Щтрак - сигурно се чудите какво е това! Това е този на рецепцията проверява в компютъра та към вица - Трак Щтрак...)
- Съжалявам, но ни е останала само една двойна стая. Ще желаете ли да ви настаня?
Колегата: Ами ние от дълги години сме колеги... Айде какво пък толкова.
Настанили ги решили да си починат на обед. Колегата се съблякал по боксерки колежката сочна цицореста мацка била по сатенена нощничка...
(След 10 минути)
Колежката: Прощавай колега ще можеш ли да станеш да отвориш прозореца, че ми е адски горещо???
Колегата станал отворил прозореца легнал...
(След 5 минути)
Колежката: Колега ще станеш ли да затвориш прозореца, че ми е адски студено.
Колегата направил физиономия (Тип: Къде са ми офцете) Станал затворил прозореца.
(След 10 минути)
Колежката: КОлегааааааааа ще станеш ли да отворишпрозореца, че ми е ААААААААДСКИ ГОРЕЩО (като този път си веела с ръце кум гърдите)
Колегата станал отворил прозореца след 5 минути затворил и така 2 часа...
След няколко минути колежката пак
Колежка: КОЛЕГААА ЩЕ СТАНЕШ ЛИ ДА ОТВОРИШ ПРОЗОРЕЦА ЧЕ МИ Е АДДДСКИ ГОРЕЕЕЕШТООООООООО!
Колегата: Колежке искаш ли да те ползвам като моята лична жена?!
Колежката : ООООО ДА КОЛЕГА!!! (КАТО НАМИГНАЛА СТРАСТНО И ОБЛИЗАЛА УСТИ С ЕЗИК)
Колегата: СТАНИ СИ ОТВОРИ ПРОЗОРЕЦА МА ПАТКА С ПАТКА ОФЦА С ОФЦА ТИ Е*А МАЙКАТА ПРОСТА НЕ МОГА ДА СЕ ОТПУСНА, КАТО ПРЪДНЯ В ЗАДНИК НА КИТАЕЦ СЪМ СТАНИ ОТВОРИ СТАНИ ЗАТВОРИ ПАТКА С ПАТКА ОФЦА С ОФЦА ААААААААААА...
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно обърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото.

В същото време, някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише :

До: Моята любяща съпруга
Тема: Пристигнах!
Дата: 7-ми септември, 2005г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.

Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!
Налага ти се да работиш в извънработно време. Като прос*итутка.
Обикновено работиш до късно. Като прос*итутка.
Като правило, нощем продуктивността ти се увеличава. Като на прос*итутка.
Плащат ти, за да задоволиш клиента. Като на прос*итутка.
Клиента плаща много, но почти всичкото го прибира шефа. Като при прос*итутка.
Плащат ти фиксирана сума, но трябва да работиш докато свършиш. Като прос*итутка.
Никога няма да започнеш да се гордееш с работата си. Като прос*итутка.
Плащат ти за удовлетворяване фантазиите на клиентите. Като на прос*итутка.
Трудно е да се обзаведеш със семейство и да го издържаш. Като прос*итутка.
Когато те питат с какво се занимаваш - не можеш да обясниш. Като прос*итутка.
Губиш връзка с приятелите си и започваш да комуниккираш със себеподобни. Като прос*итутка.
Клиента ти плаща хотелите и проработените часове. Като на прос*итутка.
Шефа ти има страхотен автомобил. Като на прос*итутка.
Когато удовлетвориш клиента те ценят. Като прос*итутка.
Но в края на краищата се чувстваш сякаш си се измъкнал от ада. Като прос*итутка.
Проверяват те за професионална пригодност със странни методи. Като прос*итутка.
Клиента винаги се стреми да плати по-малко, но очаква от теб чудеса. Като при прос*итутка.
Всяка сутрин се събуждаш и си казваш "Няма да се занимавам с това цял живот". Като прос*итутка.
Незнаейки нищо за твоите проблеми, клиентите очакват да им дадеш нужния съвет. Като от прос*итутка.
Ако нещо не е както трябва, виновният си ти. Като прос*итутка.
Налага се да правиш безплатни услуги на началника, приятели, познати. Като прос*итутка.
И се питаш "Абе аз служител ли съм или...?"
На летището се прибира от командировка Иван Петров
Среден на ръст с прошарена коса
Спрели го група журналисти и го попитали:
- Как беше почивката, г-н Слави Трифанов???
- Но аз не се казвам Трифанов - казал без да се замисля Петров.
Дошли двама като гардероби и казал единия:
- Г-н Трифанов, след нас!
Петров ядосано казал:
- Абе не съм Трифанов бе!
Завели го при една лимузина и казал шофьора:
- Добър ден, г-н Трифанов, заповядайте!
Вече отчаяно казал Петров:
- Абе не съм Трифанов беее...
Качил се в лимузината, закара ли го до хотел Хилтън, шофьора отворил вратата и пожелал на Петров:
- Приятен ден, г-н Трифанов!
С ревящ глас вече Петров казал:
- Не съм Трифанов беее!
Влезнал в Хилтън и Портиера му казва:
- Здравейте, г-н Трифанов!
- Абе не съм Трифанов беееееееее!!!
Завели го до стаята, отворил вратата облегнал се и казал:
- Бее Боже не преличам на тоя Трифанов беее! Първо казвам се Иван Петров, а не Слави Трифанов! Второ не съм 2,00 метра, а съм 1,70! Трето не съм с гола глава, а с къса прошарена коса!
Влезнал в спалнята и що да види 3-и блондинки полу голи и казали на Петров:
- Вие ли сте господин Трифанов ??? - попитали в един глас и 3-те
Без да се земисля Петров почнал:
- Едно ферари с цвят червен едно за мен едно за теб това му трябва на човека!