Един чукчи дървар отишъл в Москва да си купи моторна резачка. Влязал в магазина, харесал си една, продавачите му обяснили, че реже 5 кубика дърва на час, той я платил и си излязъл. След няколко дена се обадил в магазина и се оплакъл, че не може да отреже повече от 3.5 кубика дърва на час. Обяснили му, че производителя на машината и дава капацитет 5 кубика на час и няма начин да реже по-малко. След сдмица пак се обадил да се оплаче, че колкото и да се старае не може да отреже повече от 4 кубика за 1 час. Шефа на магазина изпратил двамата продавачи в тайгата да видят какъв е проблема. Чукчито решил да им покаже, приготвил дървата, запретнал ръкави, изпотил се здраво, но стигнал най-много до 4 и половина кубика. Продавачите се спогледали и единия казал на другия:
- Абе, тоя ако вземе да включи мотора колко ли ще нареже?
Един чукчи дървар отишъл в Москва да си купи моторна резачка. Влязал в магазина, харесал си една, продавачите му обяснили, че реже 5 кубика дърва на час, той я платил и си излязъл. След няколко дена се обадил в магазина и се оплакъл, че не може да отреже повече от 3.5 кубика дърва на час. Обяснили му, че производителя на машината и дава капацитет 5 кубика на час и няма начин да реже по-малко. След сдмица пак се обадил да се оплаче, че колкото и да се старае не може да отреже повече от 4 кубика за 1 час.
Шефа на магазина изпратил двамата продавачи в тайгата да видят какъв е проблема. Чукчито решил да им покаже, приготвил дървата, запретнал ръкави, изпотил се здраво, но стигнал най-много до 4 и половина кубика. Продавачите се спогледали и единия казал на другия:
- Абе, тоя ако вземе да включи мотора, шъ нареже целата тайга за 2 дена?
Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.
Героят от войната майор Митев посещава класа на Иванчо. По случая учителката иска учениците да напишат изречение, в което всяка дума да започва с буквата М.
Става Марийка и започва:
- Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали.
Става Петърчо:
- Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост.
Накрая дали думата и на Иванчо:
- Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала!
- Кажете, аз наистина ли съм Наполеон?
- Разбира се, господарю.
- Значи, утре ще има победа над Аустерлиц?
- Разбира се, мосю. Една блестяща победа.
- И след това ще има поход към Русия, опожаряване на Москва...
- Това е положението, мосю... Нищо не може да се направи по въпроса.
- А след това Ватерло, изгнание, остров Света Елена...
- Уви, мосю!
- Ох, боя се, че от всичкото това нещо, ще се побъркам. Ти как смяташ, докторе?
- Ами, за вас, гълъбче, това вече не е страшно...
Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия. - Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител. - Доообре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев. - Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор. - Млада е, нека се развива! - Не, не! Баща ѝ е с неясно минало... - Тогава Полина Фьодоровна! - Луди ли сте? Чичо ѝ е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин"! Тя е нашият човек! Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти! Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва: - Аз не разбирам - какво му харесват на това американците?!
Сподели