Група френски туристи отиват на сафари в Африка съпровождани от професионален гид и един негър за достоверност. Пътували си те из Африка и не щеш ли се натъкнали на интересна гледка - хипопотам се къпе в блато!? Както следва екскурзовода обяснил, че това е нормално за за тези животни, след което погледнал към негъра който също потвърдил. Минало още време и се натъкнали на още по-потресаваща гледка - лъв яде антилопа!? Ексурзовода както следва обяснил:
- Ами така е уважаеми госпожи и господа, има и такива батални сцени тук, това е лъв, който яде антилопа!
Погледнъл към негъра който също потвърдил:
- Да така е! Това е лъв, който яде антилопа.
Пътували още и още, докъто не щеш ли пред тях се появило равно поле и насред полето (това се случва в Южна Африка) бял земеделец е*е черна негърка подпряна на едно дърво. Гледа екскурзовода и се чуди какво да обясни на туристите, чудил се, чудил се и по едно време изцепил:
- Амии... това което виждате уважаеми е.... това е земеделец, който се мъчи да подпре черното си колело на това дърво.
Обърнал се към негъра, черния се вгледал внимателно и рекъл:
- Абе че е земеделец - земеделец е, ама това там не е ли мойто колело..!?!?
Турист отива в Южна Африка. Решава да отиде на кино. Нарежда се на опашката пред касата, а там - само негри. По едно време един му казва:
- Ама ти май не си тукашен, а?
- Да, защо?
- Тук е ЮАР, момче! Белите не се редят на опашки, направо влизат в салона.
Влязъл туристът направо на партера. Един отгоре му извикал:
- Ей, ама ти май не си оттука, а?
- Да, как разбрахте?
- Че тук никой бял не седи долу. Всички бели са на балкона, долу са негрите.
Качил се нашия горе, филмът започнал. По едно време попитал съседа си:
- Извинете, къде е тоалетната?
- Ей, ама ти май не си оттука, а? Тук няма тоалетни. Всеки пикае през парапета долу, върху главите на негрите.
Срам не срам, събул нашия човек панталоните и започнал да пуска вода на главите на черните. По едно време отдолу се чул гневен вик:
- Ей, да не съм само аз негър тука бе? Че разклати го малко!
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
Сърбин, не говорещ английски език, отива в Щатите. На лист има написан адреса на сръбското посолство. Той спира едно такси и му подава листчето. Шофьорът го откарва пред една голяма сграда и пред нея стои огромен негър. Сърбинът се обръща към него:
- Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор?
Негърът го поглежда с недоумение и отсича:
- I don`t know.
Сърбинът се позачудил, но решил, че може да са сбъркали мястото и се поразходил наоколо. Отново взел такси и показал листчето. Новото такси го откарало на същото място. Той решил пак да попита негъра:
- Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор?
Негърът го поглежда с недоумение и отсича:
- I don`t know.
Видимо ядосан, сърбинът започнал да тъпче нетърпеливо пред сградата и промърморил:
- Пичку матерну, Пичку матерну!
Негърът се обърнал засмяно и казал:
- Пичку матерну? - Second floor!