В парижкото кафене, в което Сартр ходел, имало келнер, който в по-малко натоварените часове четял зад бара "Битие и нищо". Една събота келнерът тъкмо дочитал пасажа, в който Сартр онагледявал с пример доминиращото значение на Отсъствието над Присъствието.
- "Представете си, че имам среща в 4 часа със своя приятел Пиер в дадено кафене, закъснявам с четвърт час, щом влизам се оглеждам обезпокоен, дали Пиер е тук, забелязвам много други неща - клиентите, масите, огледалата, опушената атмосфера, потракването на керамичните чашки и чинийки, приглушената глъч, ала Пиер го няма. Всичко в кафенето образува фон, на който се откроява крещящо и ясно - отсъствието на Пиер."
В този момент в кафенето на нашия келнер влязъл Сартр и подхвърлил поръчката си.
- Чашка кафе с много захар, но без сметана.
Келнерът веднага започнал да приготвя кафето, но се замислил и казал:
- Мосю Сартр, ние нямаме сметана.
- Но аз нали Ви казах, че не искам сметана! - отвърнал изненадано Сартр.
- Да, да, разбрах, но пак ви казвам, ние нямаме сметана, затова пък имаме мляко. Ще позволите ли да Ви сервирам кафето с много захар, но без мляко?
София, лято, площад. Осем етажна сграда, по средата й скеле и на скелето работят двама мазачи. На единия му се пикае та две не вижда, обаче го мързи да слиза.
Вторият пита:
- Кво има, бе?
- Пика ми се, ама ме мързи да слизам...
- Е какъв ти е проблема? Ето долу има фонтан, застани на края на скелето, аз ще те държа и пикай във фонтана. Никой няма да разбере...
Речено сторено. Застанал първият на края на скелето, вторият го държи и...
По едно време, обаче, духнал вятър и някаква прашинка влязла в носа на този който държал. Той кихнал и изпуснал пикаещият...
Две години по-късно. На плаж три девойки си говорят.
Първата:
- Най-големите любовници са в източните страни. Когато бях в Кайро и вървях по улицата, всички ме разсъбличаха с поглед...
Втората:
- Хич не ми ги и говори тия. Французите са най-големите любовници. Когато бях в Париж, щом се запознаех с някой мъж и веднага ме вкарваше в леглото!
Третата:
- Момичета, дълбоко се заблуждавате. Българите са най-големите любовници. Когато бях в София, се разхождам по един площад. Гледам шадраван и присядам на края му. Изведнъж вдигам глава нагоре и виждам към мен лети мъж с изваден х*й и крещи: "ша та е*а в гъза-а-а-а-а-а!!"