Мой близък приятел си купи стерео-център. Екранът му е от стената до стената, с купчина колони. Седим. Гледаме футбол. Пийваме. Нашите падат. Пием.
Внезапно из под дивана изпълзяват някакво животно. Много дребно и космато, с големи лапи. Допълзя до килима, протегна шия и се загледа в мен с неодобрение. Зяпам го. Какво ли не съм виждал, но чак пък толкова да съм пиян... А приятелчето ми треска чипс и се ядосва на екрана. Голям фен, неговата мама!
- А бе, Пешо. Ти виждаш ли го това животно? - го питам за всеки случай.
- А, това е Буги. - махва той с ръка, и отпива от биричката - Живее при мен. Защо?
- А, ммм, какво е Буги?
- Моята костенурка.
- А, защо е космата?
- Не космата, а мъхната. Понеже е приятно да я галиш... Ти сам я пробвай, погали я! - Пеша хваща косматата рептилия и ми я тика в ръцете.
Погалих я. Мекичко, но някак си неприятно.
- Не, благодаря! И как я облепи с всичко това?
- Тук-там с моментно лепило. Тук-там с С-200. Добре се получи, не мислиш ли!
Съгласих се с Пешо. Но повече не пия с него.
Стяга се Пешо за лов, събота сутрин. Жена му седи до него, и пристъпва от крак на крак. - Аре беее, земи ме поне един път на тоя ваш легендарен лов. - Стига ма, троснал се Пешо - т'ва мъжка работа. Там гърмим, тичаме из шубраците, не стаа ся… - Аре бееее, един път поне - тросна се жена му. Пешо като видял, че жена му лесно няма да се даде и казал да се оправя и да идва. Стигнали и Пешо казал на жена си: - Ся! Ей ти пушка, седиш тука в шубрака и дебнеш елена! Като го видиш - гърмиш, и отиваш до него с пушката, да не дойде някой да го открадне. Ние с момчетата ще дойдем. Айде наслука! И, разбира се, се забил с тайфата в кръчмата, яли пили… ала бала. По едно време, вече се мръквало, се чул мощен изстрел. Пешо се плеснал по челото - малеееееее, забравихме жената. Затичали се цялата дружина, и к'во да видят - Пешовица седи край някакво животно, насочила пушката към човек, който тича около нея в кръг. - Не се доближавай до елена, момченцееее! Мой си е! - крещи обезумялата Пешовица, адреналинно радвайки се на улова си. - Добре бе жена, нека си е твой елена. Дай само седлото да му сваля…
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
- Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.
- Защо бе Вуте? - пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.
- Да знае за онази дивотия с комшията? - не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? - не,не,не.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
- Трудно избрахме председател на кооперацията - отсича Вуте. Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.
- И все пак избрахте ли председател? - пита Пена.
- Да е жив и здрав дядо Геле - казва Вуте. - Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.
- И кого избрахте - нетърпеливо пита Пена.
- Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
- Как Пешо бе, Вуте? - негодува Пена, - не беше ли там кумчето ни Дане?
- Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.