- Сър Джон, къде, според Вас, е най-доброто място за любов?
- В дома на жената – лека музика, добър коктейл, чисто бельо…
- Мосю Жан, къде, според Вас, е най-доброто място за любов?
- Сред природата: възбуждащо пеене на птици, шепот на трева, плаж, море…
- Другарю Кире, къде, според Вас, е най-доброто място за любов?
- Е, па… на стълбището! Ако жената е ниска, като стъпи на горното стъпало, става таман. Ако е висока, че слезе по-надоле и готово! А най-хубавото е, че ако не ти стане, винаги можеш да кажеш "Чекай, ма, чекай, че некой идва!"
Днешни дни. Панелен блок някъде в Люлин 11. 22:35 вечерта. Бай Гьорги, пенсионер, работещ на 3 места се прибираше. Отвори вратата на входа след като 20-тина секунди в тъмното се опитваше да налучка чипа на датчика и псуваше домоуправителя, който на всяко събрание вдигаше таксата за вход с по 1 лев, ама една крушка на входа не може да сложи, вече 3-ти месец. Пред него седеше стройно девойче, краката все едно започваха от врата, стегнати ц*ци, не много големи, ама не е като да нямаше. Дълга черна коса, мигли оформени като котешки. Девойчето се обърна към Бай Гьорги.
- Деденце, да имаш да ми дадеш 50 лв че си забравих портфейла вкъщи, а ме чакат?
Бай Гьорги сбръщи вежди и бръкна в джоба, докато си мрънкаше под носа.
- Ех Иване, Иване, кво убаво момче беше, за адвокатин учи, за доктор учи, в чужбина учи, с награди завършва... глей на кво си се направил...
Пита един дядо бабата си:
- Ама, дърто, ако умра преди теб сигурно по потник и гащета, и с чехли на краката ще ме заровиш?
- У, бре! Пепел ти на езика! В костюм, с вратовръзка и най-хубавите ти пантофи ще е.
Минало известно време и дядото се престорил на умрял.
Бабата го нагиздила с тениска, шорти и кецове, и седнала да плаче край ковчега:
- Оооххх, дядоооо... на кого ме оставииии... къдеее отиваааашшшш?!
А старият се надигнал и викнал:
- На мач отивам, мамата ти д*йба, стисната скръндзо!
Лорд се обръща към сина си:
- Млади господине, Вие получихте добро образование, имате завидно положение в обществото, време е да помислите за семейство. Какво ще кажете за брак с лейди Маргарет? Тя също е от старинен род като нашия, красива е…
- Не я искам!
- Добре, а какво ще кажете за лейди Емили? Тя не е от знатен род, но родителите ѝ са крупни индустриалци, тя е образована…
- Не я искам!
- А лейди Дороти? Тя не е богата, но е мила, симпатична, спортистка…
- Не я искам!
- Добре, кажете какво искате?
- Искам Джордж, камериера…
- Но той е католик!!!?
- Добро утро, ученици, има ли отсъстващи? Няма, а... значи, отсъстващите ги няма, къде са Райко и Мариян, а Славчо къде е, дядо му ли починал, пак ли бе, колко дядовци има това момче?! Мимо, не щракай с писалката, изнервяш ме, Петре, махни си главата от прозореца, у вас ако искаш и в хладилника си я завирай, там си хващай менингит, не се ръчкайте с Калин! Митко, к'во ти е бе, мойто момче, 'що мижиш като плъх в трици? Не виждаш, викаш, ами като не си си измил очите тая сутрин... А, ето ги и Тамара и Елза, къде скитате бе момичета? Мойто куче така скита, скита и му се случи една случка...
- Каква бе, господине?
- Окучи се, айде сядайте, къде са ви чантите, ти Румене пак ли нямаш писалка? Вземи тая на Мима, тя по-добре да няма, много си разсеяна, мойто момиче, тая функция не се пише „котана” а „котангенс”, Младене, слез оттам да не разбереш бързо разликата между треперя и трептя, Даринке, вдигни я тая глава, не сме толкова страшни, я по-добре излез на дъската, да видиш, че и там страшно няма, я по-добре не излизай, че с това темпо... кой е дежурен тука, кой е ръпал тая гъба, толкова ли няма какво да ядете?! Боряно, я отвори на втора страница, прочети какво пише там, що не можеш да прочетеш, забравила си буквите, а, нямате книги у вас, е, поне обелката от салама си прочитай, като го изядеш...
Влиза един в кръчма. Присяда до бара и си поръчва питие. На маса до бара сядат двама и той неволно чува разговора им.
Единият:
– Та ти откъде беше, приятел?
– От София.
– Я, и аз съм от София! Келнер, дай по едно пиене!
След малко:
– Като си софиянец, от кой квартал си?
– От „Люлин”.
– Я, и аз съм оттам. Келнер, дай по едно!
След малко:
– Добре, а в кой блок живееш?
– Ами в 501-ви.
– Ей, ама и аз съм от 501-ви! Келнер, дай по едно!
– А в кой вход си?
– В „Г”.
– Не думай, бе! Че и аз съм в този вход! Келнер, по едно!
– А на кой етаж си тогава?
– На 6-ти.
– Ти ме уби, бе! Та и аз съм на 6-ти етаж! Келнер, дай по едно!
– А в кой апартамент живееш?
– В 88-ми.
– Ей, и аз живея в 88-ми апартамент! Келнер, дай по едно!
Тука клиентът се облещил и попитал бармана:
– А бе тия двамата да не са луди?
– Ами! Баща и син са, търсят си повод за напиване!
- Вчера претърпях тежък железопътен инцидент!
- Господи! Добре ли си?
- А бе, жив и здрав съм, ама... Чакай да почна отначало. Влизам аз в купето, а там - някакъв смотльо и жена му. А оная - някаква яка мацка с минижуп и изрязано потниче. И си личи, че ѝ се чука, та ѝ се реве! Докато пътувахме се скъса да ми хвърля мръснишки погледи и да ми прави многозначителни намеци. То не беше облизване на устни, то не беше чекнене на седалката с широко разтворени крака. А отдолу - без гащички, брат!
- Чакай сега, че нещо много се отплеснахме! Нали спомена нещо за тежък железопътен инцидент?
- Е, тъкмо бях стигнал до него, де! Та, значи, когато влакът влезе в тунел - по погрешка из*уках смотльото!
Сподели