Създал Господ жените и им дал п*тки. Препоръчал да ги ползват веднъж годишно. добре, ама след време дошли жените и казали че им е малко, и искат да ги ползват един път месечно. Господ бил в настроение и им разрешил. Да, ама женорята пак дошли казали, че им е малко и искат един път седмично. Господ пак бил на кеф и им разрешил. Да, ама женските пак искат и пак викат че им е малко. Господ се нервирал, че му се качили на главата и им забранил въобще да ги ползват. Ама с жени може ли да излезеш на глава. Нахвърляли си п*тките в рая и си заминали.
- Да си ходят! - непримирим бил Господ.
Ама като напекло едно слънце, кат се размирисали ония п*тки, станало страшно. Господ се видял в чудо, и казал да идват, да си взимат п*тките и да си ги ползват когато и както си поискат. И дошли жените. И която си взела своята си я пази, ама която взела чужда - мамата и е*ава.
Двама приятели умрели едновременно. Само дето единият бил разквартирован в рая, докато другият - в ада. В рая не било зле, но било някак скучно - по цял ден амброзия, пухкави облачета и херувимчета с арфи... И точно когато му било съвсем скучно на нашият герой, получил картичка от приятеля си, който бил в ада. На картичката се виждал бар с високи столчета, цветомузика и всичко както си му е редът. На самия бар с чаша в ръка бил седнал неговият приятел, а две страхотни мацки седели в скута му. Нашият герой не издържал и отишъл при Св. Петър, започвайки още от далеч:
- Свети Петре, моля те премести ме в Ада, тука е ужасна скука!
- Момче, ти да не си прекалил с амброзията? Защо ще искаш да ходиш в ада, като там е само скръб и скърцане със зъби?
- Ами, виж каква картичка ми прати моят приятел от там. Никаква скръб, виж - бар, музика, жени, пиене...
Свети Петър се разсмял:
- А бе, момче, това е дяволска пропаганда! Виж чашите, те са с дупки. Жените пък са без. А музиката... - тя е на Азис...