Делнична молитваОтче наш, който си в Офиса.
Да бъде лек наший ден.
Да замине в отпуск началството наше.
Да се изпълни наща воля,
както на работа, така и в къщи.
Насъщната скътавка дай ни и днес
и отпуска за тази седмица
и ваканция за този месец.
И прости нам закъсненията наши,
както и ние прощаваме на началството ни.
И не ни въвеждай в понижение,
но ни избави от допълнителната работа.
Ибо во твойто царство е повишението на заплатата и съкращението на работния ден.
Не ни оставяй, Господи, в трудните часове на утринния махмурлук!
Дай ни сили да преодолеем тежестта на главоболието!
И направи, Отче, целия мир зелен,
ибо зеленото е най-добрия цвят в света твой,
както и цвета на американските левове.
И свали на главата ни градушка от долари, евро и прочие благини.
И вземи тази лепта наша, във вид на благодарствена молитва.
Во имя контрола, алта и светия делийт.АМИН!
Според една тъжна статистика нашата емоционалност е строго фиксирана по дати: - Коледа - всички сме добри и състрадателни; - 14 февруари - влюбени като манастирски котараци; - 19 февруари - унищожително самобичуване по заспалото ни родолюбие; - 3 март - да живее наш'та мила родина на три-четири морета минимум! - 8 март - женско царство за 24 часа. Нека си мислят, че и те са хора; - 1 април - голям майтап, истината ви казвам; - Великден - ще срутим черквите от християнско смирение; - 24 май - da jivee bulgarskata kultura i pismenos; - 1 юни - всенароден инфантилизъм; - 2 юни - гняв, безразличие и национално отчаяние - всички сме предатели; - Спорадични и краткотрайни прояви за Деня на целувката, прегръдката и разни други добродетели; - Поради перманентното състояние на изборна готовност, постоянна и повсеместна политико-компетентност от осанна до разпни го. Останалите дати като Ден на независимостта, съединението и народното будителство са със замъглен исторически произход и не носят достатъчен емоционален заряд, за да ни потопят в бездната на дълбокия патриотизъм и тоталното отрицание.
Млад мъж бяга по улицата. След него тичат няколко военни полицаи. Опитват се да го заловят и да го изпратят да служи в Ирак. Бягал мъжът, бягал. Свил зад един ъгъл и гледа, на тротоара стои млада монахиня. - Сестро, моля те спаси ме! Преследват ме. Искат да ме изпратят в Ирак, а аз не искам. Мога ли да се скрия под полата ти? - Добре, братко. Ние вярващите хора сме против войната. Скрий се под полата ми. Мъжът се скрил. В следващия миг се появили и военните. - Сестро, виждала ли си един мъж да бяга насам? - Да. Ето натам избяга. – монахинята ги пратила за зелен хайвер. След като опасността отминала, мъжът излязъл изпод полата на монахинята и казал: - Сестро, не знам, как да ти се отплатя? Много ти благодаря! Между другото, не искам да бъда груб и невъзпитан, но какви са тия... "топки"?! - Ох, братко, какво да ти кажа. Аз също не искам да ходя в Ирак.