Някога... по комунистическо, на Съветско-Китайската граница, намерили гранични войски зорко бдейки - голямо г*вно.
Информирали надлежно... Отпочнал спор голям.
Чие е л*йното.
- А то, току в средата на браздата. Ни на сантим у лево или десно.
Работата загрубяла. Спорът от междудържавен, заплашвал да прерастне в световно - международен. "Замирисало" на война. Всички политици се видяли в чудо.
Чули учените за спора, изучили обстоятелствата обстойно и изрекли:
- Този спор може да бъде разрешен! Успокойте Международната
общественост. Война няма да има! Условието е, да се покани Първият Държавен Ръководител на НР България, г-н Т. Живков.
Друго разрешение няма...
Поканили г-н Живков да разреже възела на спора международен.
/некой, ако не знае, г-н Живков е бил голям приятел на СССР, но и
много честен и почтен човек, уважаван и от Китай/...
Пристигнал Живков.
Присегнал с пръст, досущ учен - лаборант средновековен, потопил го в г*вното, помирисал, изследвал консистенцията с палец - показалец - среден, поднесъл към устата - опитал и вкуса...
Мислил 3 секунди... И отсякъл следното:
- Това г*вно е на Съветският съюз...
Поразени, но покорени от жертвоготовността му и ентусиазма, китайците попитали:
- Но как позна?
- Е, аз 30 години ям съветски г*вна. Та вкусът им ми е познат.
Китайският посланик кимнал разбиращо.
Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет
и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не
искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се
всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и
го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още
водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха
медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха.
Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен
вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме
набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!