Гиви скучаел и решил да си направи бъзик. Взел едно старо портмоне, сложил в него една рубла, подхвърлил го на алеята в парка и се скрил зад едно дърво. След малко по алеята минал един грузинец, видял портмонето и се навел да го вземе и тогава... Гиви му скочил отзад и го оправил набързо! - Ей, че съм бърз, а! – помислил си Гиви. Минало време и се задал един арменец. Гиви вързал портмонето с рибарска корда и отново го подхвърлил на пътеката. Арменеца се навел да го вземе, Гиви дръпнал кордата, портмонето се плъзнало и паднало в шахтата на канала. Арменецът, коленичил и докато бъркал да го достигне… Гиви го достигнал него! - Ей, че съм хитър, а! – самопохвалил се Гиви. Минало още време, задал се един руснак. Гиви турил една рубла в портмонето, ама лекичко да се подава и подхвърлил портмонето на пътеката. Руснакът видял портмонето, забавил крачки и когато Гиви бил готов, ония ритнал портмонето далече напред, след това се затичал, грабнал рублата от портмонето, хвърлил го зад себе си и се шмугнал в храстите. - Брей, че хитър и бърз тоя руснак бре… Ох ох ох, че и коварен бе!
Дневник на терорист в Русия:

Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
По време на втората световна война на един руски военен кораб засичат че ги приближава торпедо. Капитана вика боцмана при себе си и му казва:
- Боцман, приближава ни торпедо и май ще потъваме. Отиди при екипажа да ги подготвиш психически за да няма паника след удара.
Боцмана приел заповедтта, слезнал в каюткомпанията и вика на екипажа:
- Момчета хайде на бас, че като си го извадя и ударя с него по масата, кораба ще се разцепи на две и ще потъне.
Екипажа се развеселил и някой се обадил:
- Хе-хе... боцман знаем че ти е голям, ама чак пък толкова ...
Хванали се на бас, боцмана си го извадил, ударил по масата, кораба се разцепил на две и потънал.
Във водата плува боцмана хванал се за една дъска, по едно време доплувал капитана хванал се и той за дъската и вика на боцмана:
- Идиот си боцмане... и шегите ти са идиотски - торпедото не улучи!