През неотдавнашната война САЩ - Сърбия сърбите си купили от Русия най-модерния самолет за времето си. Ще го управлява, разбира се, най-опитният сръбски пилот. Сяда той в самолета и потегля ...
Изведнъж в далечината забелязва F16, отваря упътването и чете:
"За един самолет F16, натиснете жълтото копче".
Натиснал го той, излетяла една ракета и свалила противника. Зарадвал се пилотът на новата машина, но не щеш ли пред него се появили изневиделица още два F16. Отваря книжката и чете:
"За два F16, натиснете оранжевото копче".
Натиснал го той, излетели две ракети и свалили едновременно двамата противници. Сърбинът вече пеел патриотични песни, когато пред него, сякаш от никъде се появила цяла ескадрила F16. Пребледнял и с разтреперени ръце - отваря книжката и чете:
"За цяла ескадрила F16, натиснете червеното копче".
Натиснал го той, отзад се отворил дървен сандък, излязъл един руснак и казал:
- Ставай, аз ще карам!
ЦРУ изпратило шпионин в Русия. Подготовката му е била перфектна, стоварили го със Б-1 Стелт и зачакали резултати. Където, обаче, да се появи - в кръчмата, на лов, на опашка за домати - навсякъде му подвиквали: - "Ей, шпиончето, пийни едно - студено е!" - "Ей, шпионин такъв, стой си на реда" и изобщо провалил се навсякъде. Взел едно шише водка, седнал в къщи и от мъка се отрязал. Нямало какво повече да губи и поискал среща с началника на полицията, с когото често ходел на лов. Влязъл в кабинета му и задал въпроса ребром: - "Кажи ми, къде се провалям? Пия като казак, знам Пушкин наизуст, рисувам като Врубел, псувам като каторжник, кълна се като търговец - как всички познават, че съм американски шпионин? Прегърнал го началникът /в сърцето си бил добър човек/ и ласкаво му казал тихичко: - "Знаеш ли, приятелю, просто у нас в Сибир няма негри!"