След края на втората световна война Молотов казал на Сталин:
- Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино...
Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори... но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне:
- Дай аз ще я отворя!
Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала... (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката...Те се спогледали, но няма как - дали му бутилката... Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала...
- Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе?
- Аз съм пионера Миша Горбачов!

PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.
Веднъж попитали Кисинджър:
- Какво е това «дипломация на совалката?» Кисинджър отговорил:
- О! Това е универсален метод! Ще ви дам пример. Искате по метода на дипломацията на совалката да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено момче от руско село.
- Но това е невъзможно! Как ще стане?
- Много просто. Отивам в някое руско село, намирам едно обикновено момче и го питам:
- Искаш ли да се ожениш за американка? Той ми отговаря:
- Имаме си достатъчно руски момичета. А аз:
- Да. Но тази е дъщеря на милиардер. Той:
- О! Това е друга работа! Тогава отивам в Швейцария на заседание на националната банка. Питам:
- Искате за президент един пич от Сибир?
- Фу,- казват в банката.
- А ако тук е замесен Рокфелер?
- О! Това е друга работа! Отивам при Рокфелер. Питам:
- Искате ли за зет руснак? Той:
- Ние в семейството всички сме финансисти! Аз:
- А той е президент на Швейцарската банка! Той:
- О! Това е дурга работа! Сюзи! Ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил съпруг. Той е президента на Швейцарската банка! Сюзи:
- Тези финансисти са все тъпаци! Аз:
- Да! Но този е кореняк сибирец! Тя:
- О-о-о! Това е друга работа.
Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната прос*итутка, която го обслужва на кредит. Прости*утката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.