Събрали се американец, французин и руснак. Започнали да спорят кое питие е най-силно. Решили да направят опит с една мишка. Първи, французинът ѝ сипал червено вино в устата и след 5 минути мишката заспала. Втори, американецът сипал уиски в устата на мишката и след 3 минути тя заспала. Дошъл ред и на руснака. Той сипал водка в устата на мишката. Минали 5, 10, 20, 30 минути, но вместо да заспи, мишката започнала да тича в кръг. Тогава руснакът казал:
- Е, ще заспи мишока, обзалагам се...
В този момент мишката отвърнала:
- Неее! Докато котката мърда, никакво спане!
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.
Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.
Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.
Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.
Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
През 1980 г. Световната академия на науките решила да направи експеримент - да замрази трима доброволци от различни нации, които да бъдат размразени след 100 години, за да се види дали ще оцелеят. Явили се трима доброволци - от СССР, САЩ и НРБ. Замразили ги.
Точно след сто години световните учени размразили доброволците, които живнали, но не били пуснати веднага в обществото, за да могат предварително да се запознаят с новите реалности. Ето защо ги настанили в хотел и им дали ядене, пиене и вестници. Но на следващата сутрин и тримата били заварени мъртви. Почудили се учените и криминалистите как така са умрели, след като всичко било наред, нямало улики за убийство, нито отрова в храната и напитките, въобще - нищо. И тогава забелязали, че вестниците им били разтворени на страниците за топ-новините с най-едър шрифт. Ето какви били новините: във вестник "Правда": "На полско-китайската граница вчера нямаше инциденти"; в "Ню Йорк Таймс": "Колхозът Ленин в щата Невада изпълни годишния си план с шест месеца предскрочно"; в "Работническо дело": "На Осемдесет и шестия конгрес на БКП за генерален секретар с пълно единодушие беше преизбран другарят Тодор Живков".
След подписването на Санстефанския мирен договор княз Дондуков-Корсаков организирал в София тържествен прием по руски дворянски образец. Но тъй като българи за първи път щели да присъстват на такова светско събитие, към всеки руски дворянин бил прикрепен по един българин от списъка на бъдещите участници в автономното управление на България, за да бъдат научени как да се обличат, какво да правят и как да се държат по време на приема.
Към граф Николай Игнатиев бил прикрепен бай Ганьо Балкански. И така, "обучението" започнало. Най-напред графът подстригал и обръснал бай Ганя, накарал го да се изкъпе, макар че Ганьо преди една година вече се бил къпал във вира край село, после сменил байганьовите бозяви потури с французки панталони, конопената кошуля - с копринена риза, елека - с жилетка, сетрето - с фрак, ямурлука - с лоден, гуглата - с бомбе, цървулите - с лачени трандафори, гегата - с "бастон". Минути преди да потеглят с каретата на графа, бай Ганьо попитал: "Ами какво да говоря там, бе графе, като аз знам само да псувам?", а графът отговорил: "Не беспокойся, г-н Балканский, ты только слушай мои слова и говори что-то близко к ним".
Пристигнали двамата в бившия мюдюрлюк, преустроен като временно културно средище, и се отправили към залата. На вратите всеки съобщавал титлата и името си на висок глас, за да узнаят присъстващите кой влиза. Графът вървял напред, а след него се тътрел наш бай Ганя. Прекрачвайки в залата, гафът обявил: "Граф Игнатьев!" Крачка след него стъписаният бай Ганьо се чудел какво да каже, ама хеле, сетил се, че трябва да каже нещо близко до словата на графа, и тогава той гръмогласно обявил: "Площад Славейков!"...
Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия:
"Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд на вятър работят. Общо взето - ужас".
Праща втора телеграма от България:
"Тук хората пият, работят и се еб*т. Общо взето - умряла работа."
Праща от Западна Европа:
"Тук хората работят пет дена и живеят два. Общо взето има ред. Утре летя за Америка"
Чака Господ вести от Америка, ама няма нищо.
Праща Свети Петър да провери какво става.
Отива той и какво да види - седи Дева Мария на една поляна, около нея разни хубавци, свири музика, ядене и пиене много, хората весели.
Видяла го Мария и се провикнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Борисов отишъл на посещение при Путин. Возят се в някаква нова лимузина и нашият вика на домакина: - Невероятен автомобил, Владимир Владимирович, ваш ли е? - Мой е! - казва Путин. - Искаш ли такъв? - Кой би отказал! - отговаря Бойко. - Запишете - лимузина за Премиер Болгарии! - диктува Путин на секретарите си. Малко по-късно двамата се качват на яхта. - Ваша ли е, Владимир Владимирович, много е хубава. - Моя е, искаш ли такава? - Кой би отказал! - отвръща Борисов. - Задраскайте лимузината, пишете - яхта за г-н Борисов. Взело да се здрачава, дошъл да ги вземе хеликоптер. - Това е някакъв нов модел, ваш ли е? - Мой е, гордо отговаря Путин. Искаш ли такъв? - Не смея да откажа! - не крие радостта си баце. - Задраскайте яхтата, пишете - хеликоптер за нашия български приятел. Вечерта двамата първи мъже на Русия и България отиват в нощен клуб, появява се знойна блондинка и сяда в коленете на Владимир Владимирович. - Прекрасна е, ваша ли е, пита Буда. - Моя е, отговаря домакинът му, т. е. вече е твоя! Борисов мисли, мисли и си казва на ум - "Да загубя такъв хеликоптер за някаква мацка..." и после на глас: - Не е за мен, Владимир Владимирович, нямам аз к*р за такава мацка. - Задраскайте хеликоптера и запишете "К*р за г-н Борисов".
Сподели