Случайно в едно купе на нощния екпрес София-Варна, попаднали адвокат, бизнесмен, студент и сексапилна млада дама, която не криела прелестите си. Мъжете жадно гледали стройните бедра, едрите гърди и сочните устни...
- Искате да ме ч***те ли? - изненадала ги тя. - Вземам по лев на вкарване и изкарване, лев навътре, лев навън.
Пичовете се навили, при тая сексапилна дама нямало да им отнеме много време за да свършат и така да минат на по-тънка лайсна. Дамата смъкнала бикините си и попитла кой е пръв. Пичовете излезли в коридора, хвърлили чоп за реда. Пръв бил адвоката, влязал и след две минути излязал.
- Как е? - попитали дръгите двама мераклии.
- Огън, една врътка и свърших... 18 лева ми излезе...
Втори бил бизнесмена, влязъл при мацката и се наел да върши бизнес... след три минути и той излязъл.
- Е-еее, как беше?
- Абе прекара ме малко, трябваше по-рано да свърша, ама смени позата, и закъснях със свършването, 38 лв.
Последен бил студента, влязал при мадамата и го хоп потопил малкия вътре.
- Гладното студенче, след една минута ще е навън - присмял се бизнесмена.
Минали се пет минути, студента продължавал да не излиза, изнизали се още десет, пенайсет...
- Абе, това студенче ще излезе голям паралия - недоумявали спътниците отвън в коридора.
След като минал един час, адвоката рекъл:
- Това не може да бъде, да не му се случило нещо, дай да проверим.
Речено сторено, открехнали вратата на купето, мадамата била с вирнати крака, а студента легнал отгоре и с набит к*р до м*дете...
- Какво става бе, пич? - попитал бизнесмена.
- Дайте едно левче бе хора! - просълзен казал студента - имах само един лев, вкарах го и нямам други пари, за до изкарам...
Решила една жена да си прави камина. Извикала майстор. Дошъл човекът, донесъл тухли и цимент, глина и се разговорили. Жената му се оплакала:
- Ще се развеждам с мъжа ми.
- Защо? - пита я майсторът - Да не би да пие?
- Не - отвръща жената.
- Бие ли те?
- Не.
- А защо тогава?
- ХЪРКА, така хърка гадината, че прозорците се тресат. В София го водих, на академици го показвах, сума ти пари потроших - все си хърка.
- А как спи? - пита я майсторът.
- По гръб, като всички - отвръща жената.
- Като започне да хърка, разтвори му краката - съветва я майсторът.
На следващия ден идва майсторът да си довърши работата, и заварва подредена маса с мезета и питиета, нагласена стопанка.
- Какво става, госпожо - пита я майсторът - работа още не е свършена.
- Майната й на работата - отвръща жената - съветът ти помогна, мъжът ми престана да хърка, като по чудо. Само ми кажи, как ти, простият майстор, си разбрал това, което академиците не можаха. Спаси семейния ми живот!
- Остави ги академиците - отговаря майсторът - аз просто разсъждавах професионално, като му разтвориш краката, топките му падат. Като му паднат топките надолу му затварят задника и въздуха няма дърпане - няма хъркане.
Петък през нощта в килията на II РПУ - София. Изведнъж дежурният отключил вратата и вкарал нов арестант - дядо. На всички станало очевидно, че това не е просто дядо, а възрастен мъж, видял много в живота. Един от задържаните поканил дядото да седне до него. След зорките и учудени погледи на всички, той казал:
- Прибраха ме, защото си отпих от халбата.
Мъжете се шокирали и казали:
- Дядо, ти нас за какви ни имаш?
Дядото се позамислил и казал:
- Е, добре, момчета, ще ви разкажа. Току-що си спомних. Отивам аз на плажа и виждам чисто голо младо момиче да си лежи. Приближих се до нея и виждам, че тя е уникално красива. И нали съм мъж и то ме зове... Наведох се и я близнах отдолу, а то сладко, сладко...
Тогава един от затворниците го прекъснал:
- Дедо, това не е сладко, а солено!
Дядото се ухилил и казал:
- Ето, аз затова ви казвам, че е по-добре с халбата...
Английски лорд на път за Ориента гостувал на Фердинанд в София. Направил деликатна забележка, че пред двореца е мръсно, псува се, поданиците ходят с магарета насам - натам. - Но, това са шопи, Сър. Те не могат да се превъзпитат! - отговорил Фердинанд. - О, няма невъзможни неща. Ние взехме маймуни от колониите и ги направихме джентълмени, та тези ли? - Невъзможно, Сър! Те са шопи! Настоявал нашият. - Да се обзаложим! Аз вземам един шоп и Ви го връщам култивиран след шест месеца! - Добре, Сър. Залогът е един автомобил Форд, който вече бил моден. След шест месеца се получава телеграма: - "Фердо, ела си узни шопо! Е*ем ти Фордо! Лордо...
Сподели