Някъде из крайните квартали на София, в панелен блок се нанася средно известен чуждестранен барабанист. Още на първата вечер вади барабаните и почва да свири като бесен по нощите. Съседът му от долния етаж не издържал, когато вече минавало полунощ и отишъл да го помоли да спре: - Съседе, моля ти се, виж кое време е, спри да думкаш! - I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert! - отвърнал чужденецът и затворил вратата. На следващия ден, вечерта свиренето започва с пълна сила отново. Качва се пак нашенецът да го помоли да спре: - Съседе, нали днеска концерт уж... - I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert! - "Утре ще си отспя тогава", казва си българинът и се прибира вкъщи. На другия ден, тъкмо докато крои най-сладките планове да си навакса 2 дни сън, думкането започва отново. Този път нашенецът истински се ядосал, качил се горе, звъннал на звънеца, извадил си оная работа и започнал яростно да мастурбира. Чужденецът отворил вратата, заварва тази гледка, погледнал въпросително, а българинът, без да спира ръченицата, му крещи: - Today repetition, tomorrow - щ'и е*а майката!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: - Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чук@ш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича... - Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". - Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: - Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. - Спокойно! - казва докторът, - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? - Е, ми, някъде към Горна Оряховица. - Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!" - Докторе, вие сте гений! - Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? - Към един и половина... - Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Иванчо и Марийка семейство - отишли да видят новата зоологическа градина в София. Не били ходили от времето на старата, когато беше в центъра на града. Спряли пред клетката на горилата - вътре един едър мъжкар, като видял Марийка му текнали лигите. За лош късмет, гледачът бил забравил вратата отворена, горилата изскочила, грабнала Марийка, вкарала я в клетката и настанал див с*кс. Марийка вика на Иванчо:
- Направи нещо, извикай хора, спаси ме - този рошавият ще ме скъса!
- Нека, нека, мама ти стара - защо не му кажеш, че нямаш днес настроение, че те боли глава, че си разстроена от пълнолунието! Може да ти влезе в положение и да те остави!
Габровец отива със семейството си в София на гости на роднини. На гарата пита таксиметров шофьор: – Колко ще струва да ни закараш до Лозенец? – До Лозенец... чакай да сметна... Ами към 15–20 лв. – Колко?! Абсурд! По-добре да ходя пеша. Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл: – Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път! Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни... Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи. Стигнали и бакшишът рекъл: – Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да издържиш? – Ами... когато изпадна детето при НДК-то!
Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините. Първият: - Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва: - Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат. Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях. Вторият: - А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз. Третият: - Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове: "Помощ! Помощ!". Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя: Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от банята да вземе да се подхлъзне на новия паркет - паднала по гръб и залепнала на лака. - И ти отлепи ли я? - Три пъти!…
Един човек се прибира от морето към София и както си кара, вижда едно момче с зелен панталон, зелена риза и зелена шапка, което маха за авто-стоп.
Човекът му спрял, качил го и му казал:
- Здравей, аз съм Гошо, ти как се казваш.
- Еми аз съм зеления пед*рас...
Човека си продължил да кара и след пет километра не щеш ли видял друго момче на авто стоп, което носело червени панталони, червена риза и червена шапка. Спрял и на него и го качил.
- Здравей, аз съм Гошо.
- Аз съм червения пед*рас ....
- Аз съм заления, приятно ми е.
Запознали се всички и продължили. Покарал няма и десетина минути и Гошо, който гледа лошо, видял едно момче което му маха - със сини панталони, синя риза и синя шапка. Гошо му спял и му казал:
- Ти сигурно си синия пед*рас, качвай се.
- А бе не знам дали съм пед*рас, ама ти си дай документите за проверка.
Сподели