Майкъл Джексън щял да има концерт в София. Иванчо отишъл при него:
- Бат Майкъле, имам една молба към теб, понеже съм ти голям фен, да ми дадеш един билет за концерта ти, че са се свършили.
- Добре - отвърнал Майкъл - Ето ти билет.
- Но искам да е на първият ред, за да мога максимално да се кефя.
- Ок, и това е уредено.
- Има още нещо - продължил Иванчо
- Казвай...
- Ами понеже имам много приятели, ще те помоля за да се изфукам пред всички, когато пееш, да спреш за момент и да ми подадеш ръка с думите - ООО Иване, как си стари приятелю?
- А-аа това е малко сложно, но ще се опитам, май прекали с молбите... - замислил се Майкъл
На концерта Иванчо бил седнал на първия ред, а цялата тайфа назад, приятели, познати и мацки... По време на концерта, както се уговорили, М. Джексън прекъснал песента си и се доближил до Иванчо:
- Иванчоо, как си стари приятелю - провикнал се Майкъл по микрофона и му подал ръка.
- Аййй, сиктир от тука бе, ти ли ще ми подаваш ръка - отвърнал Иванчо...
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!