Двама колеги си говорят: - Гошо, що си такъв радостен? - Ще се женя, бе, Пешо. - За коя? - За Мимето, от счетоводството. - Ти луд ли си, бе? Ми то, цяла София е спала с тая, бе… На следващия ден двамата пак се срещат. - Гошо, к'во става, размисли ли за сватбата? - Не, Пешо. Снощи като се прибрах, се загледах в глобуса… Абе т'ва София, нищо не е, бе…
Circullium Vitae (Автобиография)
1. Лични данни
Име: Дуцко Дудев Каракочев
Дата и място на раждане: не знам, около 40-50 годишен съм.
Постоянен адрес: София, ж.к. “Факултето” на втория етаж
Семейно положение: женен с 18 деца и 26 внуци
2. Образование
3-ти клас до голямото междучасие
3. Трудов стаж
- Пазарджишки окръжен затвор – 1985 – 1990
- Бобовдолски окръжен затвор – 1992 – 1999
- Поправителен дом – Кремиковци – 2001-2003
Назначенията в тези предприятия бяха в следствие на това, че често намирах парите на хората още преди да са ги загубили.
В Бобовдолския затвор съм завършил курсове по макраме, а в Пазарджишкия се научих да свиря на акордеон. Там свикнах и на работа в екип.
4. Чужди езици
- Есперанто
- Ромски - майчин
5. Допълнителни курсове, обучения и интереси
- 15.11.2004 – Столипиново, Семинарно обучение на тема “По жицата”. Анализ на творбата от Йордан Йовков и обучение как да не ни хваща тока, когато крадем кабели
- обичам черната музика – Кондьо, Софи Маринова, Бони (но не Бони М) и др.
6. Личностни качества
- Тих, скромен и мързелив
- Рядко идвам на работа, но не закъснявам
- Работя малко, но с желание
Желая да се кандидатирам при вас за длъжността “SAP консултант” или в краен случай "Transfer специалист". Много съм добър и се надявам да се видим скоро, ако не почна работа преди това в Софийския централен затвор, щото и оттам яко ме канят.
Млад мъж се разхожда по Витошка в 12 часа на обяд. Срещу него една миловидна девойка - хубави големи ц*ци, малко дупе, а в лицето фантазия.
Пресича тя по единия тротоар, нашия човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашия и той и така се засрещнали.
- Извинете госпожице, вие сте най прелестното създание което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?
- Питайте господине !
- Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка ?
- Простак, идиот, аз да не съм някаква долна ку*ва !?
- Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички бутици, да ви купя бижута, парфюми и рокли ...
От долу се чуло:
- И овуфки и овуфки ...
След подписването на Санстефанския мирен договор княз Дондуков-Корсаков организирал в София тържествен прием по руски дворянски образец. Но тъй като българи за първи път щели да присъстват на такова светско събитие, към всеки руски дворянин бил прикрепен по един българин от списъка на бъдещите участници в автономното управление на България, за да бъдат научени как да се обличат, какво да правят и как да се държат по време на приема.
Към граф Николай Игнатиев бил прикрепен бай Ганьо Балкански. И така, "обучението" започнало. Най-напред графът подстригал и обръснал бай Ганя, накарал го да се изкъпе, макар че Ганьо преди една година вече се бил къпал във вира край село, после сменил байганьовите бозяви потури с французки панталони, конопената кошуля - с копринена риза, елека - с жилетка, сетрето - с фрак, ямурлука - с лоден, гуглата - с бомбе, цървулите - с лачени трандафори, гегата - с "бастон". Минути преди да потеглят с каретата на графа, бай Ганьо попитал: "Ами какво да говоря там, бе графе, като аз знам само да псувам?", а графът отговорил: "Не беспокойся, г-н Балканский, ты только слушай мои слова и говори что-то близко к ним".
Пристигнали двамата в бившия мюдюрлюк, преустроен като временно културно средище, и се отправили към залата. На вратите всеки съобщавал титлата и името си на висок глас, за да узнаят присъстващите кой влиза. Графът вървял напред, а след него се тътрел наш бай Ганя. Прекрачвайки в залата, гафът обявил: "Граф Игнатьев!" Крачка след него стъписаният бай Ганьо се чудел какво да каже, ама хеле, сетил се, че трябва да каже нещо близко до словата на графа, и тогава той гръмогласно обявил: "Площад Славейков!"...
Сподели