Врачанско спешно отделение. Внасят носилка с пострадал.
- Префръгаме го на сто!
- Едно, две, три, четири, пет, ..., 98, 99, 100!
"Пиууууу..."
- Нeма пулс!
- Дефибрилации!
- Нeма дефибрилатор.
- Час на смъртта?
- Нeма часовник...
- А ония те таме на стенътъ?
- Нема батерии.
- Немате ли телефоне?
- Немаме желание да ги цапаме с кръвища!
- Я... иам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е верно. Нема пулс! Продължавам да чувам "пиууууу"!
- Оно нема кардиограф, от де го чуеш?
- Немаше лекарство за кръвно у аптеката - пищат ми ушите...
- Нема ми... нищо... Омразе - пропъшкал пострадалият, фанал са за главата и избегал.
- Час на изписванье?
- Баце, нема формуляр...
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
Американец, руснак и българин попадат в ада. Дяволът казал:
- Вижте сега, мога да ви дам последен шанс, да попаднете в рая, просто трябва да изтърпите три удара с тризъбеца. Без да извикате. Само един вик и оставате тук. Мога да ви дам и право на избор. Можете да използвате каквото си изберете за щит.
Първи американеца. Избира дебела плоча гранит. Първи удар. Гранитната плоча се чупи. Втори удар.
- О-о-о, а-а-а-а.
- Губиш.
Втори руснака. Избрал бутилка водка. Изпил я. Първи удар. Нищо. Втори удар. Нищо. Трети удар - нищо.
- Егати, досега никой не е издържал три удара. Отивай в рая.
- Мога ли да изчакам българина, нали, все пак... сме братя?
- Можеш. Българино, какво ще ползваш за щит?
Българинът, погледнал руснака...
Българин и китайка се оженили, нашенецът заминал заврян зет! На 3-та година българина си поканил няколко стари приятели да му отидат на гости! Дошли хората настанили се и вечерта седнали около масата! Както си говорели изведнъж китайката отишла седнала на масата до мъжа си, извадила си цицата и започнала да я сучи нервно, тогава нашенеца се ядосал, станал, погледнал през прозореца и се ядосал още повече, отишъл в кухнята хванал тъща си, нае*ал я, взел една кофа вода, залял се и се върнал и седнал при гостите! Всички мълчат и се гледат, попита ли го:
- К'во става бе, к'ви са тези работи, к'во правите?
- Ми к'во, говорим си бе! - казал българина.
- Е и как си говорите така?
- Ми нали аз не можах да науча китайски, пък тя български, и така с мимики и действия се разбираме!
- Е и к'во си казахте? - попитал единия.
- Ми тя ми вика "върви купи мляко, че детето няма какво да яде," а аз и отговарям, "а бе да ти е*а майката, не виждаш ли какъв дъжд вали вън!?"
Сподели