Отишъл веднъж Джордж Буш на спиритически сеанс. Седнали около масата, хванали се за ръце и повикали духовете. Изведнъж се чул гръмовен глас, който в началото започнал да хвали Буш, а после силно да го ругае, само, че говорел на немски. Когато сеансът приключил Дж. Буш попитал медиума защо в началото духа го хвалел, после ругаел и защо на немски.
Медиумът обяснил, че похвалата била за това, че така хитро и умело се настанил на Иракска територия, присвоявайки иракския нефт за американски компании, за което се наложило да се избият много хора, а много пленници бил измъчвани и изпращани в американски концлагери. А ругаел Буш, защото допуснал негрите и евреите да стават все повече и повече, че цари разврат, расови смесвания и превърнал САЩ в същински Содом и Гомор.
- А кой беше духа? - попитал Буш
- Това беше духа на Адолф Хитлер. - отговорил медиума.
Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва:
- Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е.
- Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш.
Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал:
- Много е двусмислено. Дай някъде другаде.
Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително.
- Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево.
Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба."