Блондинка се качва в самолет и сяда в бизнес класа. - Но г-це, Вие сте за икономичната, поправя я стюардесата. - Аз съм блондинка, хубава съм, летя за Лондон и няма да се махна. - настояла тя. След малко пристига вторият пилот: - Но г-це. Последвало вече познатото… хубава съм, летя за Лондон и няма да се махна! Всички се видели в чудо, инат. По едно време радиста попитал какво става, и получил отговор: - Абе, има тук една блондинка. - А бе, защо не казахте по рано жена ми е блондинка. Пристигнал той при злополучната блондинка и й прошушнал нещо на ухо, при което тя скочила и изкрещяла: - Ама, защо не ми казахте! Грабнала багажа и хукнала към мястото си. Всички били парализирани. - Какво й каза? - попитали радиста. - Ами, казах й, че бизнес класата не лети за Лондон.
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик – Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал “свобода или смърт”?
Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал: “Държавата е народът и като такъв, никога не може да умре?”
Сузуки става:
- Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
Тих глас от последните чинове:
- Да им го начук*м на японците!
- Кой каза това? – изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да го дух*ш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
Някой друг извиква:
- Сузуки е ла*но!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директора:
- Да го еб*! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
- Министърът на финансите Симеон Дянков, за положението в България, 2010 г.
Габровец със своя петгодишен син върви по пазара. - Тате, тате, купи ми диня! - Стига, бе! За какво ти е тая диня, ако си жаден, пий вода! - Тате, тате, искам диня, бе! - Стига, бе! Кой знае, с какво ги пръскат тия дини. Ще вземеш да се отровиш... След дълги молби, бащата най-накрая купил една мъничка диня. Минават 15 години. Бащата със сина си отново се разхождат по пазара. - Тате, черпи по бира, бе! - Ти луд ли си, бе? Кой пие бира след като е ял диня...
Един нашенец спасил живота на богат турчин край Босфора. От благодарност комшията предложил да му даде каквото си поиска. Нашенецът отсякъл:
- А бе, много ровят на границата. Каквото и да дадеш, може да ми го вземат. Я по-добре ме заведи да видя отблизо какво е това харем.
Богаташът веднага го завел в собствения си харем. Ядат, пият, свири оная ориенталска музика, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел да се ококорва и зачервил гребена. Турчинът рекъл на една от жените си:
- Айше, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:
- Хатидже, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. По едно време нашенецът взел пак да се ококорва. Турчинът пак:
- Назифе, я оди олаби човеко!
Завела го тя в спалнята, олабил той жилата, па се върнали. Пак ядат, пият, ханъмите хвърлят гюбеци. Ама нашенецът нещо не се ококорва. Турчинът повикал един от гавазите - як арапин с бръсната глава:
- Мустафа, я оди натегни човеко, че много се е олабил!
Сподели