Пролет е. Лисицата, вълкът и мечката седят под едно дърво и споделят живота си през зимата. Лисицата и вълкът проскубани, пребити, а мечката - дебела и лъскава.
Лисицата:
- Зимувах кокошарника. По една кокошка на седмицата хапвах, но гадните хора преброиха кокошките, разбраха, че има липси и поставиха капани - едва се измъкнах.
Вълкът:
- А аз в свинарника. По една свиня на седмицата хапвах, но хората ги преброиха, докараха кучета - едва избягах. А ти, Мецо, в бърлогата ли беше?
- Ами, не, презимувах на един строеж...
- ???
- Там е пълно с цигани. Кой ги брои въобще?
Прибира се Асан по-рано от работа. Гледа комшията награбил Айшето здраво. Като ги почнал, бой - ту единият, ту другия: – К'во прайте, бе, вашта мама? – Асане, не мъ бий бе, не съм виновна! Развали се котлона, комшията дойде да го поправи, а после гледам - децата изяли бонбоните, ти си изпил ракията, аз човека с к'во да го почерпя?
Манго го приели в партията, демек направили го комунист. Прибрал се той вкъщи, извикал циганката и казал: - Айше, шъ тряа дъ съ пупраим! - Що бе Манго? - Що, ам чи щот сми ногу прости ма! Пък язе ся кът съм куминист тъй ни можи. Почваш да водиш чаветата по тиатри, музеи, изложби да са убразоат пичлиметата и дъ съ вкултуряат. Айшето, като една изпълнителна циганка, веднага помъкнала децата по културни мероприятия. Първият ден ги водила на театър, на другия ден на кино, после на концерт, на опера и т. н. и т.н. въобще пълна културна програма. Един ден, обаче, отишли на изложба в картинната галерия и както си ходели из залите и разглеждали произведенията, попаднали пред картина на гола жена. Най-малкият, Мюмюнчо, изкокорил детски очички и викнал: - Вай, божей, ква п*тка само! Айшето веднага се извърнала, шибнала му юнашки шамар и го смъмрила: - Млък бре пичлиме! Баща ти куминист стана, ти вай боже ша ми викаш!
Аврам среща стария си приятел Моше и му казва:
- Моше, искаш ли да купиш от мен на половин цена голяма партида панталони - последен писък на модата?
Чувайки "половин цена" и "последен писък на модата", Моше купува партидата без да се замисли, но след известно време забелязва, че всички панталони са само с един крачол. Пухтейки от възмущение, той притичва при Аврам и крещи:
- Какво си ми продал? Невъзможно е да се обуят!
- Моше, не забравяй, че ти ги продадох на половин цена!
- Ах, да, действително.
След няколко дни Моше среща Изи и със същия номер му продава цялата партида. После Изи я продава на Срули, Срули на Соломон, Соломон на Марк и т.н. Така панталоните в течение на две години преминават от един евреин в друг, докато един от тях - Яков - не решил да провери стоката преди да даде парите. Откривайки номера, Яков се възмущава:
- Самуил, какво ми предлагаш? Не стават за продажба!
- Как да не стават? За две години целият квартал забогатя от тях!
Самолет излетял от летището в Лос Анджелис под контрола на еврейски пилот. Неговият помощник-пилот бил китаец. Това бил първият път, когато те летяли заедно, а неловкото мълчание между двамата показало взаимния неприязън.
След като достигнали необходимата височина, еврейският пилот активирал авто-пилота на самолета, облегнал се на стола си и промърморил:
- Не обичам китайците!
- Не обичаш китайците? - питал помощник-пилота. И защо така?
- Вие, бомбардирахте Пърл Харбър, ето защо!
- Не, не! - започнал да протестира помощника. - Не ние бомбардирахме Пърл Харбър, а японците!
- Японци, китайци, виетнамци... Без значение - всичките сте еднакви!
Последвали няколко минути мълчание.
- Аз не харесвам евреите! - заявил вторият пилот.
- О, така ли? И защо не ги харесваш? - попитал капитана.
- Евреите потопиха Титаник.
- Какво? Това е лудост! Евреите не са потопили Титаник! - възкликнал капитана. - Айсберг потопи Титаник!
- Айсберг, Голдберг, Грийнберг, Розенберг... без значение... всичките са ми еднакви!