Бай Ганьо българина, турчина и африканеца се състезавали кой, след обилна вечеря, ще изкачи нюйокийски небостъргач.
Турчинът стигнал до 20 етаж, но му се доходило по нужда и се върнал.
Африканецът стигнал до 40 етаж, но по същата причина, се върнал се.
Бай Ганьо стигнал до 50 етаж и го напънало. Видял една бебешка количка, дръпнал памперса на бебето и... му олекнало. Стига до 60 етаж, на отново го напънало. Огледал се и видял дремещ поп. Свършил работата в килимявкятя на попа, похлупил му я и продължил. Стигнал до 70 етаж, но коремът му се надул. Напипал в джоба си една винена тапа, сложил си я отзад и финиширал на покрива на небостъргача.
На другия ден извънредни новини прекъсват обедния сериал. Водещият с притеснено лице обявява.
- Снощи, в Емпайър стейт билдинг бебе изходи ако, надхвърлящо собственото му тегло. Пак там се спомина отец Онуфрий след изтичане мозъка, а в далечна Африка застреляха слон с коркова тапа...
Пътуват с влака в едно купе чукчи, руснак и българин. Чукчито тъкмо бил продал кожите и имал много пари. Руснака обачел бил свършил парите, но му се пиела водка. Решил да спечели пари от чукчито. Попитал го:
- Искаш ли да играеме на една игра. Аз ти задавам въпрос,
ако ми отговориш ти давам един долар, ако не успееш - ти ми даваш?
Чукчито се съгласило.
Руснака:
- Мъничко червеничко с мъничко зеленичко, що е то?
Чукчито:
- Незнам.
- Ягодка. Дай един долар.
Обаче парите не стигат. Руснака попитал пак:
- Искаш ли още една гатанка?
- Да.
- Две мънички червенички с две мънички зеленички, що е то?
- ?? Ами незнам.
- Две ягодки. Дай още един долар.
Обаче парите не стигат за бутилка водка.
- Чукчи, искаш ли още една гатанка?
- Да.
- Ами три мънички червенички с три мънички зеленички, що е то?
- ??!!?!?! ...... незнам .....
- Три ягодки ... Дай още един долар
Отишъл руснака до вагон-ресторанта за бутилка водка.
На връщане тъкмо стига до купето и чува отвътре българина:
- ...хиляда и осем мънички червенички с хиляда и осем мънички зеленички, що е то...???
О, Тулуза!
Три дена чорбарский дефанс
как вратата си брани. Група роми
трепетно повтаря на Удоджи ревът.
Пристъпи ужасни. Дванайсетий път
гъсти френски орди лазят по мръсната нива -
на Чорбата терена. Рояк след рояк!
Ели Боп сочи вратата пак
и вика:"Търчете! Тамо са ромите!"
И франсетата тргъгват с викове сърдити
и "Аллах" гръмовно въздуха разпра,
изкряскан от Велизаровите уста.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като овци, бягат като овци
и пак се завръщат; маймуни армейски!
Нищо. Те ще паднат, нечестно, със страх -
но толкоз си могат, да им се сърдим е крах!
Последният напън вече е настал,
Иво Петров, даже гащите е изцапал.
Тогава Младенов, наший генерал,
ревна гороломно: "Жалки опълченци,
венчайте Панчерево с лаврови венци!
на вашата сила Балев повери
партията, режима и себе дори!"
При тез думи силни чорбарите жалки
напълниха своите гащички малки.
Данчо Пумлата във унес понесен
изрита топката с удара си бесен.
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Жиняка пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
"Грабвайте трионите!" - някой си изкряска
и дереци метални фръкнаха завчаска
кат демони черни над свински рояк,
катурят, струпалят - вратие изчезнаха пак!
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
фразата "Урви сте!", която тогава отекна
и на всички левскари, на които олекна,
че няма веч чорбарския зор да се гледа!