Седнали трима филолози - англичанин, французин и българин в едно кафене в центъра на Венеция. Слънце, гълъби, култура. По някое време французинът и англичанина започнали яростен спор, кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. Българинът ги слушал, слушал и казал: – А бе, каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма! – Какви пък са тия качества? - зачудили се другите. – Ами в кой друг език има двойно положително отрицание? – Какво пък е това? – Еми "Да, да..." А в кой друг език има минало свършено, неопределено време? – Моля? – "Бил съм се бил напил!" И за капак, българският е единственият език, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление! Тук вече французинът се възмутил: – О мон дю! Та това са пълни глупости! Я погледни това врабче, виж го колко е невинно, как плахо чурулика наляво-надясно! Как от такова прекрасно създание ще направиш глагол? Българинът, съвсем не възмутено: – Е па, много лесно - "Да ти го начуруликам"...
Един чернокож влиза в един магазин обаче продавачката страшно много мразела негри.
- Добър ден, искам да ми дадете от най-скъпата ви котешка храна.
- Не мога да ти дам.
- Защо, нали тук се продава храна за животни?
- Да, продава се, но как ще ми докажеш, че имаш котка, а не купуваш храната, за да я изядеш ти? Ходи до вас, доведи котката и тогава ще ти дам.
Нямало какво да направи човекът, върнал се вкъщи, взел коткатаи я занесъл в магазина. Продавачката нямала какво да направи и му дала храната. На следващя ден вапросният негър пак идва в магазина.
- Добър ден, искам от наи-хубавата кучешка храна.
- Ми, няма да ти дам от нея. Трябва да ми доведеш кучето, за да се уверя че имаш такова.
Чернокожият отново се върнал вкъщи, взел кучето и го занесъл в магазина и продавачката му дала храната.
На по-следващия ден човекът пак идва в магазина и носи само една кутя от крем. Продавачката се зачудила и попитала:
- За какво носиш тая кутия?
- Вземи и помириши!
Продавачката отворила кутииката и помирисала:
- Аууу, лаина, мирише на лаина!
- Да, точно така, а сега ми дай една тоалетна хартия.