Кондьо както си карал новия мерцедес гледа някакъв дядка му маха за автостоп. И се сетил за баща си който също бил стар и живеел в едно село, и иначе железния тип се смилил над човечеца и спрял да го качи. Но дядото водел едно теле със себе си.
- Качвай се деде ама телето не може ще ми изцапа кожения салон.
- Няма страшно то ще бяга след колата.
Замислил се фолк-певеца, как това добиче ще бяга, ама нищо не казал.
Потеглил той и гледа в огледалото наистина говедото потичва отзад. Засилил той на 100 и пак погледнал в огледалото и пак телето си бяга в темпото на колата.
- Абе деде то тва теле какво е бе, баси телето? - попитал учуден бореца.
- Ами холандска порода бе бегач, ма и много мляко дават тия породи. Е, да видиш майка му сама ходи на 120 км от нас на една ливада иа ама се връща с 35 литра мляко.
"Абе еб*л съм ти добичето" си казал бореца и включил на 200 км/ч и гледа в огледалото добичето пак бяга ама вече изплезило език. И доволен вика на дядото:
- Абе деде, кво стана бе тва теле вече изплези език, май здаде багажа.
- Така ли, Ама на коя страна му е изплезен езика? - попотал дядото.
- Ами наляво.
- А-а-а, ми то значи дава мигач да изпреварва!
Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!