Блаже и Мара били прочути в цяла Македония, че за целия си 50-годишен брачен живот нямали дори едно спречкване. В деня на 50-годишнината им, дошъл екип на националната телевизия, да вземе интервю от щастливата двойка и попаднал на Блаже, който кротко си пиел ракията. На въпроса на какво отдава безоблачното им съществуване като семейство, Блаже гаврътнал чашката и започнал да разказва отдалече.
- Като се оженихме, двамата с Мара заминахме на меден месец в Испания. Там, наред с другите забавления, на третия ден от пребиваването ни, ни заведоха в елитна ферма, да яздим коне. На мен ми се падна една много красива и кротка кобилка, та нямах проблеми, яздех и си свируках. Добре, ама на Мара ѝ се падна много лют кон, язди, що язди и я хвърли на 2 метра. Мара става, поотръска се от прахта, па го помилва по гърба и с нежен глас каза "Това ти е първият път!" Продължихме да яздим, минахме 100 метра, конят се подплаши нещо и пак хвърли Мара. Тя пак се изправи, поизтупа си дрехите, поопипа се, че беше цялата насинена и пак помилва коня и му каза "Това ти е вторият път!" Не мина много време, гледам конят пак хвърли Мара. Тогава тя се изправи и без да каже дума, извади пищов и го гръмна между очите.
Аз се развиках "Какво направи, к*чко, майка ти мръсна, нормална ли си, какво толкова ти направи добичето, ти знаеш ли колко струва такъв кон?"
А Мара се обърна към мен и с нежен глас каза "Блаже, това ти е първият път"...
АКО БЯХА БЪЛГАРИ?
- Ако Архимед беше българин, никога нямаше да открие прочутия си закон. Кога ще видиш българин във вана! Пък и ако случайно легне във вана, нашенецът разсъждава върху съвсем други научни концепции. Например дали ако пръдне, ще излязат мехурчета. “Дайте ми лост и опорна точка и ще повдигна земното кълбо” казвал старият Архимед. А българинът казва: “дай ми свински пържоли и червено вино, па ме чакай да умрем”.
- Ако Нютон беше българин, още нямаше да е открит законът за гравитацията. Ако на българин му падне ябълка на главата, той ще псува два часа, след което ще вземе една брадва и ще отсече ш*баното дърво. Не може некви скапани плодове да му падат на главата, ше се изтрепеме тука.
- Ако Шекспир беше българин, световният театър щеше да изглежда по съвсем различен начин. По сцената щяха да се разхождат хора с анцузи и татуировки и да си почесват топките.
- Ако Колумб беше българин, нямаше да открие Америка. Щеше да лежи на плажа в Китен, да играе белот и да дъвче варена царевица. Къде ше ходи да гони Михаля по чужбината, тук си му е идеално.
- Ако Галилей беше българин, изобщо нямаше да се интересува от астрономия. В астрономията нема кинти, това всеки го знае. Пък и на кого му пука върти ли се земята, или не се върти. Важното е да сме живи и здрави. Ае наздраве!
- Ако Моцарт беше българин, щеше да пише чалги за “Пайнер”. И да е женен за някоя силиконова певица. Салиери щеше да му е спонсор и да чука жена му.
- Ако Дарвин беше българин, щеше да открие, че еволюцията върви в обратна посока. Щото в България хората се превръщат в маймуни. А по празници – в свине.
- Ако Леонардо беше българин, Мона Лиза нямаше да е усмихната, а вечно кисела. Ц*ците ѝ щяха да са много по-големи и щеше да е с надупени устни, тип duck face.
- Ако Гутенберг беше българин, в печатницата му нямаше да се печатат книги, а фалшиви бюлетини. И жълти вестници.
- Ако Ван Гог беше българин, щеше да реже ушите на други хора.
- Ако братята Люмиер бяха българи, изобщо нямаше да си говорят. Щяха да са се изпокарали за некъв наследствен имот.
- Ако Лионел Меси беше българин, щеше да е царят на кючека в чалготеките. Футболната му кариера щеше да е трагична, но на него изобщо нямаше да му пука. По време на мачове щеше постоянно да храчи по тревата, да псува съдията и да си изкарва безсмислени червени картони. В интервюта щеше да казва “пак казвам”.
- Ако Робеспиер беше българин, нямаше да има френска революция. Щеше да има ежедневни разходки с тъпани и свирки пред Бастилията и скандирания “Кой предложи Луи XVI?” После всички щяха да се приберат вкъщи и тихо да псуват пред телевизорите.
Селско девойче се гласи да заминава да учи в София. Грижливата майка ѝ казва:
- Дъще моя, да се пазиш там - ще те види някой младеж, ще ти каже че си хубава, ще те изведе из града, на кино ще те покани, после у тях на кафе, и ще скочи върху тебе, а аз тогава ще умра.
- Добре мамо! - отговорила дъщерята.
След два месеца се прибира за първи път на село, и когато останали сами, майка ѝ я попитала:
- Какво се случи с онова, за което си говорихме?
- Леле мамо, наистина беше както ти каза. Дойде един, каза ми, че съм хубава, изведе ме из града, после на кино, а след туй отидохме у тях на кафе...
- И, какво се случи после? - попитала грижовната майка.
- Е, тогава, мамо, аз скочих върху него, та нека умре неговата майка...
Сподели