След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София.
Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".
"Те тука ще е", рекъл си той и влязъл. Разгърнал портофелчето:
- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!
Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:
- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.
Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво.
Харесало му на бай Иван, решил следобяд да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.
След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:
- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.
- Е, па що ще е т'ва?
- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?
След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София.
Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".
"Те тука ще е", рекъл си той и влязъл. Разгърнал портофелчето:
- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!
Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:
- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.
Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво.
Харесало му на бай Иван, решил следобяд да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.
След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:
- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.
- Е, па що ще е т'ва?
- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...
Чатят си две самотни бабички-наборки, едната нашенка, другата емигрирала преди бая години, в Германия. "Германката": - Аз си имам приятел. - Еййй… браво! И как е, как е? - Ами всеки вторник той идва у нас, аз му готвя айсбайн, той носи цветя, вино и бонбони, хапваме, пийваме, после се прегръщаме и пеем тиролски песни… - С*кс не правите ли? - Еми… той е импотентен, ма Златке, затова не правим с*кс… - И аз съм горе-долу така - всеки ден след работа при мен се качва бай Иван от втория етаж, ядем каквото има, пием каквото е останало, после правим с*кс… - Правите с*кс?!?… - Какво да правим, ма Станке, ние не знаем тиролски песни!…
Изгубил се изследовател открил къщичка на мъдрец след 3 дни скитане из китайските планини. Помолил за храна и гостоприемство.
- Добре, - казал китаецът. - Моят къща - твоя къща. Ти яде, пие, но не закача моя внучка или аз приложи тебе три най-ужасен китайски мъчение.
Съгласил се пътникът, изкъпал се, навечерял се и тъкмо тогава се върнала с малкото си стадо внучката на мъдреца. Погледнал я изследователят - момичето било хубаво като капка. Легнал си, но към полунощ не издържал, станал, отишъл до стаята... И двамата си прекарали доста добре. После изследователят се прибрал в стаята си и заспал. Събудил се към обяд и усетил на гърдите си тежест. Отворил очи, а на гърдите му сложен камък. На камъка - надпис: "Първи ужасен китайски мъчение - десет кила камък."
- Ама че мъчение! - ухилил се изследователят. Изправил се, отворил прозореца (а къщичката била на ръба на пропаст)и хвърлил камъка навън. В този момент, на перваза на прозореца, мярнал втори надпис: "Втори ужасен китайски мъчение - камък вързан за дясна топка." Погледнал човека към падащия камък, видял тънкото въженце зад него и без да мисли повече скочил през прозореца. Докато падал, видял трети надпис, надраскан на външната стена на къщата: "Трети ужасен китайски мъчение - лява топка вързан за легло."
Чукча се връща вкъщи от Москва. Събира цялото село и казва:
- Чукча бил в Москва. Чукча умен станал. Вие знаете ли: Оказва се, че Карл, Маркс, Фридрих, Енгелс не са четири човека, а двама, а пък "Слава на КПСС" въобще не е човек. По тази причина се налагат промени. Значи! От днес скулптурната група "Карл, Маркс, Фридрих, Енгелс" ще се нарича "Карл Маркс, Фридрих Енгелс и приятели", а едноименното стадо се намалява с два елена...
Американец, французин и Бай Ганьо оцеляват след корабокрушение... Достигат до самотен остров, но няма нищо за правене... Изведнъж гледат - в океана плава самотна бутилка уиски... Всички се втурват да я хванат, но я хващат едновременно... Възникнал въпроса - на кой се пада? Американецът, като най-умен предложил следното: Всеки да задава гатанка и да пие докато някой не познае... Теглили чоп кой да е първи: бай Ганьо получил най-късата сламка, французина средната, а американеца - най-дългата...
Американецът отворил бурилката, помирисал алкохола въздъхнал и казал: "Сто въжета, един х*й. Що е то?" и понечил да отпие, но французина го срязал, тъкмо когато докоснал гърлото с устни: "Ей, и във Франция имаме парашутисти!". Американецът изпсувал, дал му бутилката и седнал на земята. Французинът изтрил гърлото с блузата си, замислил се и казал: "Десет въжета, пет х*я. Що е то?", но Ганьо в същия момент го контрирал: "Драги, алпинизма е известен в целия свят!". Французина затворил яростно бутилката и заровил наполовина в пясъка от яд. Бай ни Ганьо я изровил, отворил я и отсякъл: "Седем въжета, пет х*я! Що е то?" и почнал да пие... Той пие, другите двама се въртят около него и се мъчат да познаят. Накрая, вече изпил всичко, той се обръща със светнали очи и ги пита: "Не се ли сетихте?", а те: "Добре де! Така и така изпи всичко, дай поне, кажи ни отговора, молим те!"... Бай Ганьо се ухилил доволно и казал: "Знаех си че сте капиталистически свине, но как можахте да не познаете един седмовъж петох*й не ми стана ясно..."
Сподели