Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно обърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото.

В същото време, някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише :

До: Моята любяща съпруга
Тема: Пристигнах!
Дата: 7-ми септември, 2005г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.

Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!
-= Германия и България – толкова ли сме различни? =-

В Германия "да, да" означава пълно съгласие и уверение в нещо.
В България "да, да" означава точно обратното – съвсем не.

Германецът си купува всичко необходимо и си плаща сметките, като влага половината си заплата в спестявания.
Българинът си плаща сметките и купува всичко необходимо, като влага половината си заплата в аванс.

В Германия кошчетата по улицата са с цел да се хвърлят отпадъците в тях.
В България кошчетата по служат, за да се хвърлят отпадъците около тях.

В Германия градинките служат за отдих и наслада сред природата.
В България градинките служат като разширение на кошчетата след наслада от закуската.

В Германия бързината на интернет-връзката е до 100 ms (милисекунди) до съседната държава.
В България бързината на връзката е 100 ms до съседния квартал.

В Германия учениците стават в 5 сутринта.
В България учениците си лягат в 5 сутринта.

И накрая, не се сърдете на общината, че няма достатъчно кошчета в града ви. Напротив, те са по-нагъсто отколкото във всяка друга държава – само се огледайте и ще видите кошче на всеки квадратен сантиметър.

Не губете надежда, скъпи сънародници! България е досущ същата като Германия – та тя е неин негатив!
Бай Иван бил портиер в едно предприятие. Един ден идва при него директора и му казва:
- Бай Иване, утре ще идва Петър Стоянов на посещение при нас. Вземи тука поизчисти, замажи тук там където трябва, за да не се изложим пред призидента.
Оправил всичко Бай Иван и на другият ден пред предприятието спрял една лимузина. От нея излязъл Петър Стоянов и виждайки Бай Иван се изненадал:
- Ооо, Бай Иване, къде си бе, не съм те виждал от доста време. Как си, какво правиш?
Директора също изненадан си замълчал.
След време на посещение дошъл и Бил Клинтън. Излизайки от Ролса американския президент видял Бай Иван:
- Бай Иване, къде си бе човек. Ела да те водя на банкет да да ми кажеш как си, що си.
Директора вече много изненадан решил да повиши заплатата на бай Иван.
През лятото от предприятието се организирала екскурзия до Италия и Бай Иван от новата си заплата заделил пари за нея.
Като отишли във Ватикана, папата изнасял реч на хората. Видял той Бай Иван и веднага го извикал на трибуната при него. Почнали двамата да изнасят речи, да пеят, да си говорят и по едно време Бай Иван гледа директора припаднал. Веднага отишъл при него и започнал да го свестява. Като го свестили го попитали какво е станало, а директора отговорил:
- Абе Петър Стянов познава Бай Иван - хубаво, Американският президент също го познава - още по хубаво, ама да дойде при мен един японски журналист и да ме пита кой е тоя на трибуната с Бай Иван!?
Селянин отива в града при доктор :
- Ае докторе , добър ден. Начи да ти кажем ся. Ние , така , с жена ми си живеем доста години, ма обаче напоследък нещо не е добре и съм дошел тука , така , ми кажеш кво да и праем та да и мине.
- Ами нека влезе .
- Ма как че влезе бе. Аз , така , живеем на 15 километра от градо , та съм дошел тука пеша , оти знаеш такситата тука мноо скъпи станаа. Та съм дошел да ми кажеш кво да и праим та да и мине.
- Не може. Тя трябва да дойде тука.
- Е , докторе , защо трябва да дойде бе? Ся аз 15 км да дойда , 15 да се върна стават 30 ... още 15 да я докарам 45 и 15 да я върна ... 60 километра ще ги измина за какво ?
- Еми ще ги изминеш.
- Е , докторе , кажи ся ко ше и праиш?
- Какво ще и правя, че какво ще и правя ....ще и пръдна на пу*ката и ще и мине - казал ядосан доктора.
- Абе докторе , оти ми не пръднеш на куро , па я ше и го занесем бе ?
Главния архитект на София го пращат в командировка до АФриканските републики. И го предупреждават:
- Г-н архитект в момента там върлува страшна болест предавана по полов път . Така че кат ви се до е*е , два кондома и тогажа пъхате.
Архитекта заминава за командировката , пристига в АФриканските републики . На третия месец обаче му се до еб*ва , отива в един бар пие едно уйски. И кой мисли тогава за кодом хваща една негарка и я опъва яко.
Минава се една седмица и нашия отива да пикае , вадиси го и шурва от всички страни кат фонтан.
Отива на лекар :
- Докторе голям проблем стана , така и така и сега 6ърти кат фонтан.
- Мисля че ви предопредихме за болеста , сега излизате от моя кабинет и се качвате в съседния вход на 4-ят етаж пише Д-р по Кларинет.
Качва се нашия и след 5 мин . слиза :
- Докторе вие се еб*вате с мен качих се горе и ама оня е доктор по кларинет.
- Еми именно ще ви научи кои пръст къде да си го слагате.
Жена влиза в бар:
- 2 големи уйскита! - казала тя сопната.
- Ама ще успеете ли да ги изпиете, все пак големи, че и 2? - попитал бармана
- Абе поскойно бе, аз съм от Добрич!
Изпила ги тя и казала:
- Още 2 големи...
- Ама сигурна ли сте, няма ли да ви дойдат много? - отново попитал барманът.
- Абе спокойно бе, аз съм от Добрич! - отвърнала самодоволно жената.
Обърнала и тях и казала:
- Я сега дай 2 големи шопски салати!
- Ще можете ли да ги изядете? Наистина са големи... - казал барманът.
- Абе спокойно бее! Аз съм от Добрич! - казала пак жената.
След, като ги изяла отсякла:
- Сега искам 2-ма мъже!
- Сигурна ли сте? 2-ма няма ли да са ви множко, ще издържите ли?! - попитал с недоумение барманът.
- Абе спокойно бееее, аз съм от Добрич! - отвърнала отново жената.
След 2-3 часа жената едвам се довлякла обратно на бара, ходейки разкрачена и едвам гледайки, погледнала бармана и попитала със сетни сили:
- Абе, защо не каза, че и мъжете са от Добрич бе?!
О, Lidl
три дена ченгетата млади
как входът ти бранят. Паркингът
препълнен повтаря на боя ревът.
пристъпи ужасни! Дванайсети път
клиентите нагли лазят по пътеката тясна
и тела я стелят и линейки пристигат.
Бури подир бури, клиент след клиент
И бабка безумна сочи входа пак
и вика "Търчете, че свършиха промоциите"
и тълпата тръгва с псувни сърдити
о, пръдня гръмовно въздуха разпра
и на входа ченгето падна в несвяст
А персоналът отвътре крещи
"Спрете ги, че олиото свърши"
и зареждат, зареждат а клиентите грабят
и излизат, и връщат се пак,
да напълнят с промоции торбата,
че по-бързо да си изпразнят хазната
касите екнат, клиентите ревът
с количките налитат, за банани мрът
идат на рояци, персоналът трепти
а отвън чакат още за ниски цени.
три часа вече стърчат
входа не виждат, някои ревът
но по всички телевизии ги дават
с деца ревещи, с бой по селяшки
че от всички да се помни и знае:
Българският народ непоклатим е
дори в простотия затънал до шия.

и днес още в София знаят,
че ако нов магазин се отваря
лудница страшна настава
и "Пирогов" без мир и сън остава
Нека се помни погрома
и на бабите стари маратона,
че ако някой магазин открива
бързо, бързо далеч да се скрива.