Финален кръг на модно ревю... Излиза англичанина изтупан в костюм, вратовръзка, готин пич - всички ръкопляскат. Излиза французина със спортен екип - потник, гащета, лента на главата, маратонки - всички ръкопляскат. Излиза мосю Ганьов чисто гол с противогаз на главата, с презерватив в лявата ръка и в дясната държи една роза... - бурни овации.
Журито присъжда 1-ва награда за България...
- Те са помислили за всичко... Противогаза предпазва от бойни отровни вещества... С презерватива са помислили за бъдещето като няма да има незаконни деца... а розата - тя е символа на България...
Прибира се в България мосю Ганьов и на аерогарата го посреща тълпа журналисти...
- Браво, как ви хрумна такава идея!!!
- Вие прославихте страната!!!
А мосю Ганьов намръщено отговаря:
- Аз какво исках да им кажа - те какво разбраха.
Исках да им кажа, че както се мирише майска роза с противогаз - така се е*е жена с презерватив !!!
Веднъж попитали Кисинджър:
- Какво е това «дипломация на совалката?» Кисинджър отговорил:
- О! Това е универсален метод! Ще ви дам пример. Искате по метода на дипломацията на совалката да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено момче от руско село.
- Но това е невъзможно! Как ще стане?
- Много просто. Отивам в някое руско село, намирам едно обикновено момче и го питам:
- Искаш ли да се ожениш за американка? Той ми отговаря:
- Имаме си достатъчно руски момичета. А аз:
- Да. Но тази е дъщеря на милиардер. Той:
- О! Това е друга работа! Тогава отивам в Швейцария на заседание на националната банка. Питам:
- Искате за президент един пич от Сибир?
- Фу,- казват в банката.
- А ако тук е замесен Рокфелер?
- О! Това е друга работа! Отивам при Рокфелер. Питам:
- Искате ли за зет руснак? Той:
- Ние в семейството всички сме финансисти! Аз:
- А той е президент на Швейцарската банка! Той:
- О! Това е дурга работа! Сюзи! Ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил съпруг. Той е президента на Швейцарската банка! Сюзи:
- Тези финансисти са все тъпаци! Аз:
- Да! Но този е кореняк сибирец! Тя:
- О-о-о! Това е друга работа.
Аз съм българче щастливо -
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!

Кредита е първа стъпка -
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.

Чакаш смело кота било.
с други думи - груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.

После идва дограмата -
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.

Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет -
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори -
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори -
той е майстор, ти кретен.

И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
Ех ти българче щастливо
пак си стъпило накриво.

Туй че майстор те люлее
в мрежата си и ти пее -
то е песен безобидна.
Виж кво става, рожбо свидна,
щом банкерът те налази.
Нека Господ да те пази
от горещия му дъх във къдриците ти черни!
Помислите му са скверни
и туй дето ти убива,
докат в скута му седиш,
не е на майстора теслата,
ни е кирка, ни лопата.
То е друг вид инструмент -
кредит за апартамент.