Отива един при докторът и му се жалва: - Докторе, дай акъл, с жената нещо ни куца с*кса от известно време! Докторът: - Възможно е да сте си омръзнали, при толкова години семеен живот се губи тръпката! Пробвай да направиш малко по екзотична атмосферата, жените харесват разнообразието! На пример ароматни свещи, подходяща мелодия, даже може да вземеш един негър да ви маха с палмов лист, да създаде атмосфера! Речено сторено. Свещите мъждукат, негъра помахва с палмовото листо, мъжът люби страстно жена си, но при жената никаква промяна! Мъжът вече изтощен слязъл от жена си, взема палмата от негъра и му вика, дай да се сменим за малко! Негърът леко надарен като младо магаре почва да подрежда жената, съответно жената подивяла от кеф, стене, пъшка, мята се от удоволствие, съпругът и размахвайки палмовото листо, започва да хока любовника: - Виждаш ли бе негър прост, така се вее, а не като теб!
Някога... по комунистическо, на Съветско-Китайската граница, намерили гранични войски зорко бдейки - голямо говно. Информирали надлежно.... Отпочнал спор голям.
Чие е лайното. - А то, току в средата на браздата. Ни на сантим у лево или десно. Работата загрубяла. Спорът от междудържавен, заплашвал да прерастне в световно -международен. "Замирисало" на война. Всички политици се
видяли в чудо. Чули учените за спора, изучили обстоятелствата обстойно и изрекли:
- Този спор може да бъде разрешен! Успокойте Международната
общественост. Война няма да има!
Условието е, да се покани Първият Държавен Ръководител на НР България, г-н Т. Живков. Друго разрешение няма.
Поканили г-н Живков да разреже възела на спора международен.
/некой, ако не знае, г-н Живков е бил голям приятел на СССР, но и много честен и почтен човек, уважаван и от Китай/...
Пристигнал Живков.
Присегнал с пръст, досущ учен - лаборант средновековен, потопил го в говното, помирисал, изследвал консистенцията с палец-показалец-среден, поднесъл към устата - опитал и вкуса... Мислил 3 секунди... И отсякъл следното:
- Това говно е на Съветският съюз.
Поразени, но покорени от жертвоготовността му и ентусиазма, китайците попитали:
- Но как позна?
- Е, аз 30 години ям съветски говна. Та вкусът им ми е познат.
Китайският посланик кимнал разбиращо.