Французойката:
Ако сте поканили французойка на среща в шест часа вечерта, тя ще пристигне не в три, не в четири, а точно в шест.
Когато я поканите у вас, тя с удоволствие ще приеме поканата.
Когато види виното на масата, тя ще каже, че това е любимото и питие.
Когато сте в леглото, тя ще ви научи на неща, които не сте можели да правите.
Сутринта ще ви събуди в седем, за да не закъснявате за работа, ще ви свари кафе и ще ви го поднесе в леглото, ще ви остави визитната си картичка, ще каже, че ще бъде на ваше разположение по всяко време на денонощието и тихо ще си тръгне.
Българката:
Ако сте я поканили на среща в шест часа вечерта, тя ще дойде не в шест, не в седем, даже не в осем, а в девет и половина.
Когато я поканите у вас, тя ще попита за какво е необходимо това.
Когато влезе в квартирата ви и види на масата вино, ще попита за каква я вземате.
Когато легнете с нея в леглото, ще ви тормози до изнемога на принципа "ще ти дам - няма да ти дам".
После ще ви събуди в три часа през ноща и ще попита дали я обичате.
След това ще ви събуди в пет сутринта и ще ви попита кога ще се ожените.
После ще ви събуди в девет сутринта, когато вече безнадежно сте закъснял за работа и ще помоли за чаша кафе.
Когато и поднесете кафето в леглото, ще каже, че тук и харесва и че ще се премести тук завинаги.
Пролет е. Лисицата, вълкът и мечката седят под едно дърво и споделят живота си през зимата. Лисицата и вълкът проскубани, пребити, а мечката - дебела и лъскава.
Лисицата:
- Зимувах в кокошарника. По една кокошка на седмицата хапвах, но гадните хора преброиха кокошките, разбраха, че има липси и поставиха капани - едва се измъкнах.
Вълкът:
- А аз в свинарника. По една свиня на седмицата хапвах, но хората ги преброиха, докараха кучета - едва избягах. А ти, Мецо, в бърлогата ли беше?
- Ами, не, презимувах на един строеж...
- ???
- Там е пълно с цигани и никой не ги брои.
3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.
Реплики относно "Космодиск"
"Сложих си го на дълго, почувствах парене, но след малко болката премина"
"След като си го сложих отзад, започнах и да се навеждам"
"Откакто съм с него мога да се наведа и да си подпирам ръцете на мивката"
"Ходих дълги години по доктори, но само той ме задоволява напълно и вече не ме боли."
"От две седмици съм с него и вече съм оправена, но няма да го вада"
"Сложиха ми го и след малко болката премина."
"Изпитвах невероятни болко отзад, но след две седмици, откакто си го сложих почувствах облекчение."
"С него съм дори и на вилата."
"По-лесно се качвам по стълбите, когато ми е отзад."
"Първо бях с тънкия, но откакто видях, че ми харесва си сложих и дебелия."
"Сина ми, който живее в САЩ каза, че и в други страни го правят."
"Отзад ми е вече пет години."
"Бях свикнала с болката, но след като си го сложих тя премина"
"Останах много доволна-дори и мъжът ми си го сложи"
"Става и за мъже"
"Когато ми е отзад, се навеждам с удоволсвие"
"Когато бях без него-трудно ходех до тоалетната"
"Дълги години ги работех седнала, но на старини си го сложих и аз"
"Една приятелка ми каза, че я е оправил за кратко време"
"Ако не те оправи ти връщат парите"
Един човек влиза в супер high-tech бар, където робот стои зад плота вместо барман. Отива човекът на бара, а роботът го пита:
- Колко е Вашето IQ?.
Човекът отговаря:
- 150.
... Роботът веднага му сипва 16-годишно уиски и започва разговор за глобалното затопляне, интерференцията на заобикалящата среда, квантовата механика, нанотехнологиите и т.н. Човекът остава много впечатлен от вечерта и затова и на другата вечер решава да тества робота.
Когато роботът го пита за неговото IQ, той казва 80. Веднага роботът му сервира бира и му говори за футбол, карти, любими ястия, жени и пр. Все така заинтригуван, човекът се връща на следващата вечер отново. Роботът го пита:
- Колко е Вашето IQ?.
А човекът отговаря:
- Мисля, че е около 20.
Тогава роботът му сервира една голяма чаша с Бургас 63 и го пита:
- Е, значи пак ги избрахме същите в неделя, а?
Млад мъж се разхождал в гората. Но се загубил. Лутайки се, стигнал до някаква къща. Почукал на вратата. Отворил му архаичен на вид китаец с дълга бяла брада.
- Може ли да пренощувам у вас? - примолил се младежът.
- Разбира се! Но при едно условие. Ако дори с един пръст докоснеш дъщеря ми, ще те подложа на най-жестоките китайски мъчения.
- Добре! - съгласил се изгубеният и влязъл в къщата
По време на вечерята той не можел да откъсне очи от дъщерята на стопанина... Забелязал, че и тя постоянно го наблюдава. Обаче, помнейки заканата на стареца, устоял на изкушението и след като се нахранил си легнал. През нощта той не можал да заспи заради напиращото желание и решил тихичко да се намъкне в стаята на дъщерята, с надеждата, че тя го чака... а баща й нищо няма да усети. На сутринта той крадешком се върнал братно в своето легло и заспал - уморен и щастлив. Събудил се заради някаква тежест върху гърдите. Това бил голям камък с надпис:
"Китайско мъчение номер 1 - голям и тежък камък върху гърдите"
"Ама че тъпотия" - помислил си младежът - "ако това е най-доброто, което старчето може да измисли, няма от какво да се опасявам".
Вдигнал камъка и го запратил през прозореца. Тук обаче забелязал друга бележка:
"Китайско мъчение номер 2 - камъкът е вързан за левия ви тестис."
Паникьосал се... погледнал през прозореца и видял, че въженцето скоро ще се изпъне до крайност от тежестта.Решил, че е по-добре да си потроши няколко кости, отколкото да го кастрират и скочил през прозореца. Падайки той видял голям надпис, изписан направо на земята:
"Китайско мъчение номер 3 - десният ви тестис е вързан за крака на леглото"
Сподели