Circullium Vitae (Автобиография)
1. Лични данни
Име: Дуцко Дудев Каракочев
Дата и място на раждане: не знам, около 40-50 годишен съм.
Постоянен адрес: София, ж.к. “Факултето” на втория етаж
Семейно положение: женен с 18 деца и 26 внуци
2. Образование
3-ти клас до голямото междучасие
3. Трудов стаж
- Пазарджишки окръжен затвор – 1985 – 1990
- Бобовдолски окръжен затвор – 1992 – 1999
- Поправителен дом – Кремиковци – 2001-2003
Назначенията в тези предприятия бяха в следствие на това, че често намирах парите на хората още преди да са ги загубили.
В Бобовдолския затвор съм завършил курсове по макраме, а в Пазарджишкия се научих да свиря на акордеон. Там свикнах и на работа в екип.
4. Чужди езици
- Есперанто
- Ромски - майчин
5. Допълнителни курсове, обучения и интереси
- 15.11.2004 – Столипиново, Семинарно обучение на тема “По жицата”. Анализ на творбата от Йордан Йовков и обучение как да не ни хваща тока, когато крадем кабели
- обичам черната музика – Кондьо, Софи Маринова, Бони (но не Бони М) и др.
6. Личностни качества
- Тих, скромен и мързелив
- Рядко идвам на работа, но не закъснявам
- Работя малко, но с желание
Желая да се кандидатирам при вас за длъжността “SAP консултант” или в краен случай "Transfer специалист". Много съм добър и се надявам да се видим скоро, ако не почна работа преди това в Софийския централен затвор, щото и оттам яко ме канят.
Разхожда се един селянин из пазара и гледа един човечец видимо недоспал стои и продава за 1 лев един едър и хубав петел. Любопитството в него наделяло и решил да провери защо е толкова ниска цената. - Абе, човек, какво му е на този петел, че го продаваш само за левче? Да не би да е болен нещо? - Е няма такова нещо. Сам го виждаш здрав, прав нищо си му няма на животното! - Е хубаво ама... да не би да не може да кукурига? - Е как да не може... Целия пазар оглася катоо "запее". - Хмм... Значи сигурно не може да задоволи кокошките а? - Ха Ха... ти луд ли си бе? Като погледне кокошките с един странен поглед и като ги почне, не се спира докато не ги изчука всичките. След това почва пуйките, патките, кучето, котката, даже онзи ден и магарето опъна...! - Добре, защо тогава го продаваш толкова евтино? - Абе как да ти кажа. От два дена ме гледа някак си странно... Не можал да продаде човека петела, върнал го на село... и един ден лошите предчуствия му се сбъднали... петела му "скочил"... Взел сопата селянина, бой, бой, докато престанал да мърда... Изхвърлил го на селското бунище, ама след ден-два му дожаляло, отишъл да види какво става... Гледа петела лежи на една страна и не мърда, рекъл да го подритне, а петела изсъскал: "Бегай бе, бегай че ми плашиш орлите"...
Събрали се американец, французин и руснак. Започнали да спорят кое питие е най-силно. Решили да направят опит с една мишка. Първи, французинът ѝ сипал червено вино в устата и след 5 минути мишката заспала. Втори, американецът сипал уиски в устата на мишката и след 3 минути тя заспала. Дошъл ред и на руснака. Той сипал водка в устата на мишката. Минали 5, 10, 20, 30 минути, но вместо да заспи, мишката започнала да тича в кръг. Тогава руснакът казал:
- Е, ще заспи мишока, обзалагам се...
В този момент мишката отвърнала:
- Неее! Докато котката мърда, никакво спане!
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.
Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.
Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.
Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.
Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".