На входа, на "Морската градина" във Варна, стои мъж, облечен с пардесю... В краката му кутия от обувки, а на гърдите му, провесена през врата му табела: - 27 см., който иска да го види, 5 лв в кутията... Опашка от жени...Всяка пускала по 5 лв. в кутията, а мъжът разгръщал пардесюто и: -Тц, Тц, наистина 27 см...!!! Една от дамите на опашката пуснала 5 лв. в кутията, след което попитала : - Господине, извинявайте, колко вземате за работа? - Госпожо, той, ако можеше да работи, щеше ли да проси...
Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, ц*ци! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Събрали се езиковедите в Европа и стигнали до извода, че съществуват 3 сравнителни степени - например: добър, по-добър, най-добър… Обаче българинът казал, че не е вярно, и че в България са 4 степени: Езиковедите: - Как така четири? Българина: - Ами ей така: близо, по-близо, най-близо, на един х*й място; далече, по-далече, най-далече, на майка си в пут*ата; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си е*е майката… Езиковедите казали: - Не може да е вярно. Българинът: - Елате и вижте… Хващат самолета, кацат в София, хващат едно такси и му казват: - Карай към Варна. И таксиджията тръгнал, ама решил да попита: - Момчета, какво ще правите във Варна? - Ще пием кафе. - Абе Вие луди ли сте… Къде ще ходите на майка си в пут*ата, ей тука на един х*й място правят такова кафе, че да си е*е майката!
Събрали се езиковедите в Европа и стигнали до извода, че съществуват 3 сравнителни степени - например: добър, по-добър, най-добър… Обаче българинът казал, че не е вярно, и че в България са 4 степени: Езиковедите: - Как така четири? Българина: - Ами ей така: близо, по-близо, най-близо, на един х*й място; далече, по-далече, най-далече, на майка си в п**ката; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си е*е майката… Езиковедите казали: - Не може да е вярно. Българинът: - Елате и вижте… Хващат самолета, кацат в София, хващат едно такси и му казват: - Карай към Варна. И таксиджията тръгнал, ама решил да попита: - Момчета, какво ще правите във Варна? - Ще пием кафе. - Абе Вие луди ли сте… Къде ще ходите на майка си в п**ката, ей тука на един х*й място правят такова кафе, че да си е*е майката!
Варна, Цветния квартал. Прибира се съпругата от работа и минавайки покрай гаража, какво да види: мъжът й под колата, по къси гащи, нещо ремонтира, а оная му работа навън. Навела се тя, поприбрала му малко такъмите, че съседките само това чакат, и се качила. Звъннала на вратата - отваря й мъжът й. Смутила се, отишла да си върши домакинската работа. След минута, на вратата се звъни на пожар. Мъжът й отваря, тя наднича и вижда грамаден мъж, по къси гащи и омазнен, с кървяща рана на челото.
- Пешо, ибати ку*вите у вашия квартал, като ма хвана за пакета, гледай ко се направих в дифиринциала.
Август, жега. Турист, колекционер на произведения на изкуството се шляе из Колхозния пазар във Варна. Купува си сладолед, влиза в една от сенчестите улички и забелязва пред магазин за евтини сувенири проскубано коте да лочи мляко от паничка, която е изключително ценна и скъпа антика. Придава си нехаен вид, влиза в магазина и подхвърля: – Много хубаво коте! Ще ми го продадете ли за... например, 50 лева? Продавача: – Котката ли? Не може! – Хайде, аз живея сам, а това коте ще ми бъде страхотен другар! – 500 лева! – Сериозно ли искате толкова пари? Наглост! Е, съгласен съм, котето ми допадна. Колекционерът вади 500 лева и плаща. – Ще взема и паничката, тя е стара и олющена, но котето е свикнало с нея?! – В никакъв случай! Паничката ми е късмет! От началото на лятото съм продал 38 котки!