Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е, но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?
Двама бизнесмени - българин и японец - се срещнали във връзка с намерението на българина да внедрява български високи технологии в Страната на изгряващото слънце. Преговаряли, преговаряли, и след като нашенецът, благодарение на българското "саке" (ракия от сака за багаж) убедил самурая, че ще произвежда в Япония злато от фекалии, т.е. "от нищо - нещо" и сключили дългосрочен договор, почнали да си говорят на житейски теми. Стигнали до темата за изневярата. Българинът попитал: "Вие какво правите, когато разберете, че жена ви ви изневерява?". Японецът: "Ами правим си СЕПУКО, или както вие го знаете - харакири; обличаме се в най-красивите си одежди, сядаме на пода с кръстосани крака, взимаме меча и се пробождаме смъртоносно, т.е. самоубиваме се. А вие какво правите в такива случаи?". "А, ние ли? Ние пък си правим НЕПУКО". "Хм, и какво е това НЕПУКО?". "Ами, преместваме си го от единия крачол в другия и хич не ни пука!".
В едно село, имало един мъж на 50 години, известен с това , че с онази си работа можел да чупи орехи. Една японска телевизия, проявила интерес и заснела как мъжът чупи орехите. Минали 30 години и преглеждайки стари материали, режисьорът попаднал на филма. Решил да провери дали мъжът , който би трябвало да е на 80 години е жив и може ли да чупи още орехи.
Отишъл в селото, открил дядото и го попитал срещу 1000 лева ще направи ли старият номер с орехите. Дядото се съгласил , но поискал кокосови орехи.
Извадил си члена и фрас счупил поставените на масата 3 кокосови ореха. Режисьорът изненадан възкликнал :
- Дядо, ти с възрастта си заякнал.
А старецаът отговорил:
-Не бе, просто ми е отслабнало зрението и не виждам малките орехи.
През гладните 80 години на миналия век един шоп решил да си купи компютър. Влиза в магазина и казва: "Каков компютер че ми препоръчате?"
- Ами вземете си американски, много е добър!
Шопът решил да го изпробва и написал текст: "Оти нема месо?". Компютърът отговорил с въпрос: "Какво значи "нема?"
- Не, не го сакам американскио компютер, он не знае български! Дайте ми друг!
- Ами ето ви един японски, отличен е!". Шопът пак запитал компютъра: "Оти нема месо?", а компютърът отговорил: "Какво значи "оти"?
- И японскио не го сакам, и он не знае български! Сакам друг!"
- Ами ето ви един полски, сносен е". Шопът пак: "Оти нема месо?", а компютърът: "Какво е това "месо?"
- Па и тоя не го сакам, дайте ми друг!
- Ами вземете си наш роден "Правец", той със сигурност знае български. - И шопът отново: "Оти нема месо?", а компютърът отговорил строго и заплашително: "Кой пита?".
Извънземните решили да видят до къде е стигнал човешния разук и интелект и отвлекли Японец, Американец и Бай Ганьо. Затворили всеки с отделна бяла сфера, дали им храна, вода и по две титаниеви гюлета и ги оставили. След половин ден минали да видят дали са направили нещо. Минали покрай Японеца - храната хапнати 1-2 хапки, пил 1-2 глътки вода, седи дъвче, разтга, мачка гюлетата. Извънземните си казали "ясно тоя тука мисли и майстори нещо сигурно ще бяга - добре". Минали покрай американеца - храната изядена, пиенето изпита, той лежи в средата на сферата подпрял глава на едното гюле а другото се търкаля свободно. Казали си "Абе тука си е**** мамата". Отишли при Бай Ганьо и гледат пиенето изпито, яенето изядено и гюлетата ги няма. Почудили е бая и след като не могли да измислят какво е станало с гюлетата решили да го питат.
- Абе ясно изпил си пеиенто и си изял яденето, ама гюлетата къде са?
- Абе не знам едното се счупи, другото го изгубих... тука някъде трябва да е!
Сподели