Семейство Ротшилд претърпяли корабокрушение с яхтата си в Карибско море. Баронът и съпругата му доплували със сал до необитаем остров. Той седнал на пясъка и започнал да гледа в морето.
- Какво чакаш, стар глупак, никой няма да ни намери тук, ще умрем от глад и жажда! Направи нещо, задник! - истерично изкрещя съпругата му.
- Успокой се, скъпа. Слушай, какво ще ти кажа. Преди три години на 23 юли за Синагогата в САЩ дарих 500 хиляди долара. Една година по-късно, след една успешна сделка на борсата, отново реших да направя дарение и на същия ден, 23 юли, им преведох 700 хиляди долара. Миналата година, моите петролните запаси нарастаха рязко и както винаги, по традиция, на 23 юли изпратих 1 милион на синагогата...
- И какво от това? - попитала жена му.
- Ими това, скъпа моя, че днес е 22 юли и те ще направят всичко по силите си, за да ни намерят!
На един мъж му се случила случка... На оная му работа на мъжът се появила още една дупка... Уплашил се мъжът и бяга на доктор... - Хммм, това, приятелю е много рядка болест и за съжаление аз не мога да ти помогна. - казал доктора. - Какво ще правя сега? - шашнал се мъжа. - Амиии, знам за един американски професор специалист от една щатска лаборатория, е скъпо е ама ще те оправи, не се притеснявай! Хукнал мъжът, изтеглил всичките си спестявания - паспорт, билет и айде на самолета... но междувременно му се появила трета дупка... - Нищо! - казал си той, професора ще ме излекува и отишъл. - Добър ден - добър ден... амиии таковата, появиха ми се още 2 дупки на таковата, професоре сега са три... - Хмм добреее, виж момче, няма да те лъжа, до две дупки мога да лекувам ама три, съжалявам!!! - Олее кво ще правя ся? - шашнал се нашенеца. - А, бе, знаеш ли, знам за един японец в токийския университет, той лекува три дупки. - казал професора. Хукнал през глава мъжът - обадил се вкъщи - изтеглили заем неговите хора - литнал за Япония... но през това време - четвърта дупка. - Олеле.. Добър ден - добър ден, какво те води насам, бе, юначе? - Ами таковата, четири дупки докторе! - Ооооо... не мога четири, до три знам как се лекуват... Обаче не се притеснявай, ама хич даже, знам за един българин - бай Кольо кавалджията... колкото и пациенти да съм му пратил - никого не е върнал! Ще те оправи ей, не се плаши! Унил нашият човечец, идва си в България... качва се на колата и отпрашил към едно родопско село да търси бай Колю кавалждията... между другото му се появила пета дупка, ама на мъжа вече му било все едно... търсил, търсил и намерил селцето, ама едно такова порутено, бедно... Питал, разпитал - намерил къщата на бай Колю кавалждията, кирпичена със сламен покрив, позачудил се мъжът, но потропал, излязъл един мъж. - Кво бе момче? - Ами, Бай Кольоооо, таковааа пет дупки бе, Бай Кольоо помогни ми, японеца ме праща? - Ахмммм, кво мога да помогна аз бе, аз съм прост кавалждия... най-много да ти покажа как да си нареждаш пръстите да не се опикаваш...
Бай Ганьо отива на запад. Влиза в една закусвалня и си поръчва чиния с боб. По едно време чува някакъв gsm да звъни. Поглежда към другата маса и скива един американец да говори на ръката си. Полюбопитствал и отишъл до масата му:
- Как говориш бе Джо, нямаш телефон в ръката?
- Ние сме много по-напред от Вас българите, имам чипове под ноктите на кутрето и палеца. От кутрето говоря, а през палеца слушам - ухилил се доволен американеца.
- Брей маму стара – почесъл се по вратъ бай Ганьо и се върнал на масата си.
Тъкмо довършвал боба, пак чул телефонен звън. Зад него седял един японец и си говорил просто ей така.
- Ти пък как говориш, къде ти е телефона? – завъртял се към него българина
- Ами аз имам чипове в устата, микрофона ми е в долната челюст, а слушалката в горната, дори и от американците сме по-напред.
Бай Ганьо нищо не можал да каже, вдигайки си дисагите да си ходи, така се изпърдял, че от кухнята го чули.
- Какво беше това? - опулен го попитал японеца
- Току що изпратих факс на село...
Канибали залавят трима корабокрушенци. Вождът казва:
- Всеки от вас да ми каже от къде е. Ако съм чувал това място, ще го оставя жив, ако не - изяждаме го.
Пристъпва първият:
- Аз съм от САЩ. Най-великата демокрация, най-силната икономика, при нас са Статуята на свободата, Силициевата долина, Холивуд и МакДоналдс...
- Въобще не съм ви чувал! В казана!
Излиза втория:
- Аз съм от Русия. Ние сме най-голямата държава на света. Имаме изключително много природни богатства, това нефт, алуминий, природен газ, въглища... велики писатели - Толстой, Достоевски, Пушкин...
- И вас не съм ви чувал! В казана!
Напред пристъпва третия човечец:
- Ми то... аз какво да кажа... от Уругвай съм...
- Е как бе! Братовчеда Суарес е от Уругвай!
"Сложих си го на дълго, почувствах парене, но след малко болката премина"
"След като си го сложих отзад, започнах и да се навеждам".
"Откакто съм с него мога да се наведа и да си подпирам ръцете на мивката"
"Ходих дълги години по доктори, но само той ме задоволява напълно и вече не ме боли."
"От две седмици съм с него и вече съм оправена, но няма да го вада"
"Сложиха ми го и след малко болката премина."
"Изпитвах невероятни болко отзад, но след две седмици, откакто си го сложих почувствах облекчение."
"С него съм дори и на вилата."
"По-лесно се качвам по стълбите, когато ми е отзад."
"Първо бях с тънкия, но откакто видях, че ми харесва си сложих и дебелия."
"Сина ми, който живее в САЩ каза, че и в други страни го правят."
"Отзад ми е вече пет години."
"Бях свикнала с болката, но след като си го сложих тя премина"
"Останах много доволна-дори и мъжът ми си го сложи"
"Става и за мъже"
"Когато ми е отзад, се навеждам с удоволсвие"
"Когато бях без него-трудно ходех до тоалетната"
"Дълги години ги работех седнала, но на старини си го сложих и аз"
"Една приятелка ми каза, че я е оправил за кратко време"
"Ако не те оправи ти връщат парите"
Жена влиза в магазин за платове.
- Търся червен плат, ама да е много готин.
Продавача:
- Имам, имам!
Разгъва един топ червен плат.
- Този е супер, френски, много модерен и скъп.
- А, не! Не точно такова червено, искам по-наситено!
- Ама, разбира се... ето този.
Разгъва друг топ плат.
- Този е американски, също много модерен и скъп...
- Този цвят е хубав ама, няма ли някой по-грапав...
- Имам, имам!
Разгъва трети топ плат.
- Специално за вас, от Индия...
Така продължава няколко часа, продавачът разгъва около 20 топа плат, докато блондинката не възкликва:
- Ето това е! Точно това ми трябва!
Продавача:
- А, много ли ще вземете?
Блондинката:
- Ами не знам колко, но ще ви обясня. Значи, купих аз на сина си едно плюшено кученце, а той, палавника, да вземе да му откъсне езика...
Сподели