Стар евреин отишъл в синагогата и започнал да се оплаква на равина:
- Рави, рави, за Бога, голям проблем имам, помогни ми, рави! Синът ми стана християнин.
Посмутил се равинът, позачудил се, но казал:
- Ела утре сутринта пак. Тази нощ ще си поговоря с Бог и Той ще ми каже какво да направим.
На другата сутрин старият евреин дошъл отново.
- Е, рави, какво ти каза Бог?
- Ами, поговорихме си с него и Той каза да не се притеснявашл И Той имал подобен проблем преди време.
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор! - Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно! - Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме. - Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова? - Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Умира Соломон. Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело: - Изневерявал ли си? - Е, как да ви кажа... - Ясно. А данъчните лъгал ли си? - Не, откъде накъде, но... - Ясно. И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата: - Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада. Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи": - Е, успех, грешнико! И го бутват с викове: - Взимайте попълнението! Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон. И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска: - Новият! Хайде, ще те закарам до града. - А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът? - Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!
Москва. Януари 1978 година, 5:30 часа сутринта. Температурата е минус 38 градуса. Пред рибарския магазин се е наредила опашка и чака да отворят. Всички чакат кротко и търпеливо и само потропват с крака от студ. 7:00 часа. Температурата е минус 33 градуса. Всички продължават да чакат. 9:00 часа. Температурата е минус 31 градуса. От магазина излиза един продавач и пита: - Другари, има ли на опашката евреи? Няколко души вдигат ръка. - Другари евреи, искам да ви кажа, че днес за вас риба няма да има. 12:30 часа. Температурата е минус 24 градуса. Хората още чакат упорито. Излиза пак един продавач и пита: - Другари, има ли на опашката безпартийни? Отново няколко души вдигат ръка. - Другари безпартийни, искам да ви кажа, че днес и за вас риба няма да има. 16:30 часа. Температурата е минус 32 градуса. Хората още чакат. Излиза отново продавачът и казва: - Другари, сега сме си вече само наши хора, искам да ви кажа, че днес риба изобщо няма да има.
Събрали се евреите на племенен съвет да обсъждат защо другите нации не ги обичат и как да направят така, че да ги заобичат. Мислили, мислили и накрая Моше казал:
- Явно е от това, че не пием. Я другата седмица на племенния съвет всички да носят по една бутилка водка - изсипваме ги тук в една купа в средата на масата и с черпака поред на всички... докато се научим да пием и да ни приемат останалите!
Да ама, прибрал се Арон вкъщи и мисли: Абе, то сега бутилка водка - много пари, пък и като всичките ще носят аз може ли да занеса вода в шише от водка, никой няма да познае в общата купа. Речено - сторено.
Събрал се съвета на следващата седмица, изсипали всичките водки в купата, Моше разбъркал с черпака, напълнил го, сръбнал си и казал:
- Дааа, ето за това няма да ни обичат!
Сподели