Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво.
- Защо плачеш, сине мой?
- Инвалид съм аз, не мога да ходя.
Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае.
- Защо плачеш, дъще моя?
- Защото съм сляпа по рождение!
Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия...
Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче.
- Защо плачеш, момченце?
- Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България...
И седнал Господ и заридал заедно с него...
В пощатата пристига странно писмо, адресирано до Господ. Един от служителите го отваря и чете:
"Мили Боже,
Аз съм стара вдовица и живея с малката си пенсия. Вчра в трамвая ми откраднаха чантата с всичките 100 лева в нея, и сега съм само с 2 лева до следващата пенсия. Освен това в събота съм поканила най-добрите си приятелки на обед. Как да ги нахраня с тези пари? Моля те, Боже, помогни ми!"
Пощенският служител се трогва и разказва историята на колегите си. До вечерта събират 96 лева, слагат ги в плик и изпращат един от пощальоните да ги пусне с кутията на старицата.
След няколко дни в пощата пристига още едно писмо, адресирано до Господ. Отварят го и него, всички служители на смяна се събират и четат на глас:
"Мили Боже,
Никога няма да мога да ти се отблагодаря за добрината и щедростта.
Благодарение на теб не само преживях до пенсия, но и успях да нахраня приятелките си и си прекарахме чудесно. Благодаря ти, Боже!
Послепис:
Не, че е толкова важно, но мисля, че е добре да знаеш, получих в плика само 96 лева. Другите 4 сигурно са ги свили тия крадливи копелета в пощата!"
Веднъж един дървар сякъл дърва на брега на реката, но изпуснал в нея брадвата си. Седнал на земята и заплакал от мъка. Явил му се Бог и го попитал: – Защо плачеш? – Как да не плача, Господи?! Изпуснах брадвата в реката и сега няма как да изкарвам прехраната на семейството си. Господ бръкнал в реката и извадил златна брадва: – Тази ли е твоята? – Не, не е моята. - отвърнал дърваря. Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва: – Може би тази е твоята? – Не, и тази не е. Третият път Господ извадил желязна брадва. – Да, да, тази е моята! - радостно извикал дърваря. – Виждам, че си добър и честен човек. - рекъл Господ. - За това вземи и трите брадви. Заживял дърварят в охолство, но един ден, както се разхождал с жена си покрай реката, тя се подхлъзнала и паднала в нея. Мъжът седнала на брега и горко заплакал. Отново се явил Бог и го попитал защо плаче. – Как да не плача, Господи?! Жена ми падна в реката. Тогава Бог извадил Дженифър Лопес от реката и попитал: – Това ли е жена ти? – Да! - радостно извикал мъжа. Смръщил се Бог: – Защо този път ме излъга? – Виждаш ли, Господи! - въздъхнал дърваря. - Бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти щеше да извадиш Катрин Зита Джоунс. Аз отново бих ти казал, че не е моята жена и накрая ти би извадил нея. И като награда за честността ми, би ми дал и трите. А аз не бих могъл да изхраня четири гърла и щяхме да бъдем много нещастни... Извод: - Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и за общото благо...
Защо чуждата жена е по-сладка?
В много-много далечни времена Господ направил 10 Адамовци: единият пасял овце, другият орял, третият шиел… С две думи, всеки си вършел работа… Но един ден те се явили пред Господ и му казали:
- Скучно ни е, можеш ли да ни помогнеш?!
Господ им дал едно тесто и рекъл:
- Нека всеки от вас да направи от парче на това тесто жена за себе си, такава, каквато ще му харесва – пълна или слаба, тъжна или засмяна, ниска или висока… а аз ще вдъхна живота в тази жена.
След това Господ донесъл една чиния с бучки захар и казал:
- Вземете си по една бучка от тази захар и дайте на жената си да я изяде, за да бъде животът ви с нея сладък!
Всичките мъже го направили. Но Господ се разгневил на тях:
- Измежду вас има измамник, защото на чинията имаше 11 бучки захар и някой е взел две вместо една!
Обаче никой от Адамовците не си признал грешката и не се покаял. Тогава Господ им взел жените, разбъркал ги и на всекиго дал каквото му се паднало.
Оттогава 9 от 10 мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла с едно парченце захар повече от другите!
И само един мъж от десет знае, че жената до него е единствената и неповторимата, а другите са еднакви – защото излишното парченце захар той си го изял сам!
Мъж помолил Господ: Боже, размени местата ни с жена ми! Тя си седи у дома и не прави нищо. Искам да съм на нейно място… Господ изпълнил молбата му. На следващата сутрин мъжът се събудил на мястото на жена си. Скочил от леглото, приготвил закуска. Завел голямото дете на училище, а малкото – в детската градина. После напазарувал. Сготвил обяд. Успял да си почине, докато пътувал към училището, за да вземе голямото дете, а след това по-малкото от детската градина. Завел ги на кръжоци и тренировки – първо едното, после другото. Взел ги оттам и обратно вкъщи. У дома – уроците и домашните. Междувременно приготвил вечерята, измил съдовете. След като всички се навечеряли, разтребил и почистил. Приготвил децата за лягане – къпане, миене на зъби. Сложил ги да спят. Тъкмо си легнал да отдъхне и жена му си поискала съпружеския дълг… Минал месец. Мъжът се помолил на Господ: Боже, върни всичко обратно, не издържам повече… Господ му отвърнал: Късно е, вече си бременен!
Свещеник и монахиня се връщали от пътуване, когато колата им се развалила. Решили да прекарат нощта в хотел, където обаче имало само една свободна стая. Отецът легнал в антрето, а монахинята - в леглото.
- Отче, ужасно ми е студено - рекла след десет минути монахинята.
- Добре, ще ти дам едно одеало.
След още няколко минути монахинята пак рекла:
- Отче, все още ми е много студено.
- Добре, ще ти дам още едно одеало.
Минало известно време и монахинята се обадила:
- Отче, все пак ми е студено. Не смятам, че Господ ще има нещо против, ако само тази нощ се направим на мъж и жена.
- Вероятно си права... Стани и сама си вземи одеало!
Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближaва се и пита: - Човече, защо са ти тези звънци? - Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо. - Добра душа си ти, сине мой… - А, не! Грешен съм, отче. - И какви са ти греховете? - Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката… ох, колко съм грешен! - Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове имаш ли? - Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им… ох, колко съм грешен… - Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките Господ ще ти го прости… Друго? - Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня… Попът го прекъсва: - Сине! Аз мисля, че тия звънчета, май не на краката трябва да си ги връзваш…
Свети Петър извикал на небето Обама, Путин и Бойко Борисов и им казал: "Момчета, краят на света е през 2013 година. Кажете на хората си!". И ги върнал на земята. Обама събрал конгресмените на САЩ и им казал:"Господа,имам една лоша и една добра новина. Лошата е, че през 2013 е краят на света. Добрата е, че ние ще спасим света!". Путин събрал депутатите на Русия и им казал :"Другари, имам две лоши новини. Едната е, че има Господ, а другата е идва краят на света!". Бойко Борисов събрал българските депутати и им казал: "Господа, има две добри новини. Едната е, че ни приеха на най-високо равнище, а другата е че ГЕРБ ще управлява до края на света!".
Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Сподели