След смъртта си трима мъже попаднали в Рая.
Посрещнал ги Свети Петър:
- Здравейте момчета, добре дошли в Рая, но да знаете, че той е толкова голям, че пеша не можете да го обходите, ще Ви трябва превоз.
След което се обърнал към всеки един от тримата:
- Ти, Иване, не беше верен на жена си - изневери и 20 пъти. За това ти давам трабант за придвижване из Рая.
- Ти, Стояне, изневери на съпругата си само 5 пъти, заради което ще получиш форд.
- А ти, Петре, беше докрай верен на жена си, нито веднъж не се поддаде на греха, за което те възнаграждавам с най-новия модел на ферари.
След известно време, Иван и Стоян виждат Петър да плаче на капака на ферарито си.
- Какво става, друже? Проблем с колата ли имаш?
- Не. Срещнах жена си. Кара ролкови кънки...
- Как Свети Онуфрий е станал светия?
Дядо Боже и Дявола си цокат бира и усукват спагетки горе на небето и гледат какво става на земята. А там Онуфрий, предан на Господа до дупка, отшелник в една пещера. И грам не съгрешава, ама грам!
И дядо Боже, разчустван се хвали на Дявола:
- Погледни го бе! За нищо на света няма да ми изневери!
А Дявола:
- Ти така си мислиш! За три дни ще го накарам да съгреши. Ха на бас!
Сключили баса (историята мълчи за залога) и на другия ден в два часа следобед, в най-голямата жега пред пещерата на Онуфрий се появява чаша с Шуменско, леко запотена. Обаче Онуфрий се прекръства, и със силно трепереща ръка хваща чашата и я изсипва на земята. На другия ден Дявола става рано сутринта и собственоръчно опича агне. Отново обаче Онуфрий е на висота и вместо да похапне крехко агнешко, го раздава на бедните... Ядосал се Дявола и на третият ден се престорил на неотразимо красива, неземно нежна, свенливо-перверзна млада жена. Но тоя път Онуфрий не издържал и му го... отпрал.
И веднага след това Дявола отърчал при Бога и какво да види? Господ много, много доволен се смее и дъх не може да си поеме. А като се усвестил казал:
- Аз тоя Онуфрий ще го направя светия!
- Защо бе - нали съгреши? - попитал Дявола.
- Е как да не го направя бе? Аз тебе цял живот те дебна да те е*на, а Онуфрий за три дни успя!
И видя Господ, че Адам ходи умислен и самотен и му рече:
- Искаш ли да ти сътворя другар, ще се казва "жена", тя ще те слуша, тя ще ти готви, ще те утешава, ще те обича, ще ти бъде компания в самотните нощи, само, че ще трябва да взема от теб, един крак, едно око и един бъбрек.
- Господи, а не мога ли да мина по-тънко, например само с едно ребро?
- Може, въздъхна Господ и създаде съвременната жена.
В едно село били много набожни. Когато жените изневерявали на мъжете си отивали при местния поп да се изповядат като казвали паролата:
- Отче, подхлъзнах се, моля опрости греха ми!
От мъжете в селото само попът и кметът знаели значението на паролата. Но една зима попът се споминал и на негово място изпратили друг. В края на първия си ден, след като опростил греха с подхлъзването на множество жени, попът отишъл при кмета и го помолил да опесъчи улиците, защото жените цял ден са се подхлъзвали. Кметът започнал да се смее, но за малко да припадне като чул попът да му казва:
– Ти се смееш, кмете, но твоята жена днес три пъти се подхлъзна, ще се потроши, бре!
Съществува легенда, според която в стари, престари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.
Сподели