Двама приятели се срещат: - Ти от колко време не си се изповядвал? - От много, сигурно има 3 години, защо? - Ще те помоля за една услуга - да отидеш при попа и да се изповядаш, ама да се задържиш така повечко при него - поне час, час и половина, че искам да посетя попадията - нали разбираш?! - Е щом е за приятел, ще направя услуга... Отишъл човекът при попа и започнал да се изповядва, един грях, втори грях и така три години назад. Накрая обаче му станало гузно: - Дядо попе, имам още един последен грях. Един приятел ме помоли, да те задържа така час - час и половина, докато се изповядвам, че имал работа с попадията! - Чедо, нямаш грях, ама тичай бързо при жена ти, че попадията почина преди година!
В църквата: - Съгрешила ли са, дъще? - Оох, съгрешила съм, отче! - Е, хубаво. А, разкайваш ли се? - О, ми разкайвам се, отче! - Е, хайде целуни разпятието... но, ох, ох, без език... де!
На връщане от събор една монахиня се случила да седи в самолета до една изтупана кол-гърл. Разглеждайки я от глава до пети монахинята полюбопитствала: – Много хубаво палто имате, сигурно е струвало много скъпо. От съпруга ли ви е подарък? – О, не – отвърнала елитната кол-гърл, – един президент ми ги подари, много обичаше свирките ми. – О, Боже – взела да се кръсти монахинята, – прости ми любопитството и че слушам такива скверни речи! След половин час обаче не издържала и отново се обърнала към съседката си: – Чантата Ви също е много шикозна, не съм виждала досега такава. – Да, наистина, тя ми е от един арабин, той много обичаше да ме взема отзад… – Боже мили – отново се прекръстила монахинята, – Прости ми, че отново попитах, прости и на нея, тя на знае какво прави! Свършило пътуването, монахинята се прибрала в манастира, затворила се в килията си, помолила се и изгасила свещта. След 10 минути се чуло почукване. – Кой е? – попитала монахинята. – Отец Онуфрий – чул се тих глас отвън. – Да ми се махаш с твоите лимонови резанки! – викнала монахинята и се завила презглава.
Един млад послушник пристига в манастир и игумена го развежда из манастира. Влизат в една стая, в която има маса, отрупана с всевъзможни вкусотии и игуменът казва:
- Тук, чадо мое, можеш да ядеш каквото поискаш и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не!
Влизат в друга стая с маса, отрупана с всякакви маркови напитки.
- Тук, чадо мое, можеш да пиеш каквото и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не!
Влизат в трета стая, пълна с раса, калимявки и прочее попски облекла.
- Тук, чадо мое, можеш да се преобличаш колкото искаш всеки ден, само в петък - не!
Накрая го въвежда в една малка стая, където има един долап, отваря долапа и се вижда един гол задник.
- Тук, чадо мое, можеш да идваш и да чукаш колкото искаш, само в петък - не!
Младият послушник бил много доволен и казал на игумена:
- Отче Игумене, всичко в манастира много ми харесва и с радост ще остана да служа на Бога, но защо мога да ползувам всички тези блага през всички дни, освен петък?
- Защото, чадо мое, в петък си дежурен по долап.
Таксиджия качва монахиня и я пита: - Искам да ви питам нещо, но не искам да ви засегна. - Сине, когато си на толкова години, на колкото съм аз и си бил монахиня за толкова дълго колкото аз съм била, със сигурност си имал възможност да видиш и чуеш почти всичко. Сигурна съм, че нищо, което ти кажеш или поискаш ще ме обиди. - Ами, винаги съм имал тази фантазия, че монахиня ме целува. - Бих те целунала, синко, но трябва да си ерген и да си католик. - Да, аз съм неженени католик. - ОК! казала монахинята. Отбий в следващата алея! Монахинята изпълнява фантазията му със целувка, която ще накара и прос*итутка да се изчерви. Таксиджията подкарва пак и скоро след това започва да плаче. - Скъпо дете, казва монахинята, защо плачеш? Прости ми, но съгреших. Излъгах и трябва да се изповядам. Аз съм женен и съм евреин. - О! Всичко е наред! - отвърнала монаханинята. Моето име е Ричард и отивам на Halloween party.