Иванчо бил малоумен и баща му решил да го образова самоинициятивно, да го разведе по света да види за какво става дума. Завел го в Париж.
- Ето сине, това е Париж - градът на модата, това е Айфеловата кула - най-високата кула в света. Какво ще кажеш, харесва ли ти?
- Ъ-хъъ
Завел го бащата в Рим.
- Ето сине, това е Рим, това е катедралата Свети Петър, тука Папата на Великден излиза и поздравява всички европейски народи с католическа и християнска вяра по случай празника. Какво ще кажеш, харесва ли ти?
- Ъ-хъъъ
Отишли те в Чикаго.
- Ето сине, това е Америка, страна-мечта. Това е Чикаго, това са чикагските кланници. От тука влиза говедото, от там излиза салама. Какво ще кажеш, харесва ли ти?
- Ъ-хъъъ
Бащата се ядосал.
- Стига с тва ъ-хъъъ бе, попитай нещо, поинтересувай се малко, какво само ми ъ-хъъ-каш.
Иванчо:
- Аааааааа, татеееее, аааааа, ... може ли да влезне салам и да излезне говедо?
Бащата:
- Дааа бе, тва да не е пу*ката на майка ти ...
Върви си един мъж около 23:30 по "Витошка" и срещу него някаква страхотна мацка! Мъжът я спира и я пита: - Извинявайте, ще ми направите ли една свирка? - Абе идиот такъв, ти ненормален ли си, кретен, нещастник, боклук, педал, … (и т.н. и т.н.) Мъжът леко се стъписал, но продължил: - Хиляди извинения! Може би не започнах по най-добрия начин… Добре, нека да го кажем така: искате ли сега ние двамата с Вас да отидем до моя джип, който е паркиран в съседната пряка, да се качим в него, да отидем до чисто новата ми триетажна къща в Бояна, за да си взема златната и платинената кредитни карти, след това да отидем на летище София и да хванем първия самолет за Париж… Там да ви заведа първо в най-хубавия ресторант и после, след като преядем с черен хайвер и изпием поне 2 бутилки първокачествено шампанско, да тръгнем по парижките бутици и да Ви купя златно колие, инкрустирано с диаманти, палто на Ив Сен Лоран, черна рокля от последната колекция на Коко Шанел, нова чанта "Луи Вюитон"… А жената добавила с пълна уста: - И обуфти, и обуфти!
Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат:
- Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?!
- А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович...
- Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото.
Велосипедистът Симеон се ослушва:
- Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба!
- Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прос*итутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
Трима новобогаташи стоят в кафето и обсъждат колко прекрасни деца имат. Първият:
- Моят син е голям юнак. По моите стъпки върви. Занимава се с недвижими имоти, работата му върви супер, прави големи пари. Даже на гаджето си наскоро подари апартамент в Париж...
Вторият:
- И моят син е голяма работа. Отвори собствен автосалон, продава много коли и прави големи пари. Миналата седмица подари на гаджето си чисто ново ферари....
Третият:
- А моят син пък е банкер. Собствена банка си направи, парите му не можеш да ги преброиш. Вчера на гаджето си дал огромен кредит без лихва за 30 години.....
В това време към тях се приближава четвърти новобогаташ:
- За какво си говорите?
- Абе хвалим се с децата си.
- Ох, да ви кажа, че моя син стана хомосексуалист, срамна работа, ей! Но пък се оправя в живота, мамка му! Ей на - апартамент в Париж му подарил някой, чисто ново ферари кара, а вчера и безлихвен кредит за 30 години му отпуснали......
Сподели