Попаднали в Ада полицай, кмет и учителка. Дяволът им казал:
- Имате право на едно телефонно обаждане, но трябва да си го платите.
Първи звъннал полицаят – обадил се вкъщи, пита как са нещата в семейството, в службата. Отговарят му, че всичко е наред; да не се тревожи за нищо.
Дяволът казал:
- Разговорът ще ти струва 10 хиляди лева.
Въздъхнал полицаят, платил. Звъннал на свой ред кметът, питал как е положението вкъщи, как върви работата в кметството, как са служителите, проектите вървят ли. Разбрал, че всичко върви безпроблемно и без него. Дяволът поискал от него 100 хиляди лева за разговора. Кметът, какво да прави, разплатил се. Звъннала в училището си учителката да пита за своя клас:
- Как мина класното по български език? Как така Мария и Наталия не са се справили добре? Има ли ученици с двойки са срока? Боже, а по математика?! Цветан се е сбил с осмокласник? Тц-тц-тц, няма да стигне далече това момче! Оценките оформени ли са? Колегите насрочиха ли вече родителските срещи? Е, как грипна ваканция, нали е краят на срока? Ох! Ще се заринем с тия бумащини... Ох, нови искания за спешни отчети към министерството? И никой ли не се сети да прати едно съобщение, че класният ръководител е възпрепятстван да изпълни заповедта, понеже е на гости на дявола, по дяволите!
Затворила телефона и дяволът ѝ казал:
- На вас разговорът ще ви струва 4 лева и 60 стотинки.
Възмутили се тогава кметът и полицаят:
- Ама как, защо, откъде-накъде?! Ние говорихме по пет минути, а ни поиска толкова много пари, а тя един час говори и ѝ искате само четири лева?
Дяволът отвърнал:
- Тя звъня от Ада в ад. Таксуването ѝ е като за вътрешен разговор.
Съществува легенда, според която в стари, престари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.