Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става...
- Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите.
- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели.
- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края...
- Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът.
- Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките.
- Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо.
- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
- Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо.
- Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът.
Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
- Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите.
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
- Вай, вай, аллах, аллах...
- Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
- Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...
Мъж се качил в автобус и на една от седалките мярнал млада монахиня. Вгледал се в нея и през покривалото за глава забелязал лицето й - истинска прелест. Тя станала и въпреки смирената й походка си личало, че тялото й е невероятно. Мъжът бил страшно възбуден, събрал сили и се приближил до монахинята:
- Сестро, извинявай, обикновено не правя такива неща, но ми се струва, че те обичам. Какво ще кажеш да се видим някоя вечер?
Монахинята веднага скочила от автобуса. По-късно, когато мъжът се приготвил да слиза, шофьорът го попитал той ли е тормозил монахинята. Мъжът се извинил и обяснил, че по принцип не правел такива работи, но шофьорът го прекъснал:
- Не, не се извинявай. И аз се опитах да я заговоря. Всъщност, ще ти направя услуга. Видя ли къде слезе тя? Зад спирката има един малък парк и всеки ден по едно и също време тя ходи там да се моли. Иди утре и може и да ти излезе късмета.
Мъжът му благодарил и слязъл. Разбира се, на другия ден отишъл в парка и на едно усамотено място между дърветата видял монахинята да се моли. Той се шмугнал в храстите и след няколко минути излязъл, облечен в дълга бяла роба, светла перука, брада и корона от тръни. Монахинята коленичила и го попитала какво може да направи за него. Той отвърнал, че веднъж на няколко хиляди години обичал да слиза на земята да поразпусне. Монахинята казала, че с удоволствие би му помогнала, но в този момент е в мензис, така че може единствено да я чука отзад. Мъжът и на толкова бил доволен и бързо се заел за работа. След няколко минути изведнъж върху него се стоварило ужасно чувство за вина и той задъхано прошепнал:
- Сестро, трябва да ти призная нещо. Всъщност аз не съм Иисус Христос, а онзи, който те заговори в автобуса вчера.
Монахинята отговорила:
- Спокойно, и аз не съм монахинята, а шофьорът на автобуса.
Един 102 годишен дядка решил да се жени за две години по-младата му съседка. Отишъл той в църквата да уговори датата с попа. Попа му казал обаче:
- Не мога чадо, тази седмица не мога, ела другата ще ви приема с булката.
- Хм, дядо попе, другата се жени татко, не мога.
Попът доста се стреснал, но отвърнал:
- Еми, чадо ела по-другата, пак ще съм свободен.
- Нееее, дядо попе, по-другата ще се жени дядо ми.
Попа вече едвам сдържайки го попитал:
- Абе какво е тва вашето семейство, кви са тия сватби? Как така дядо ти ще се жени?
- Ми и той не иска, ама техните го карат!
Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда.
- Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”.
- И защо? – попитал той.
- Защото ме докосна по рамото без разрешение.
- Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
- Да, отче.
- Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, той ми пипаше гърдите.
- Както аз сега ги пипам ли?
- Да, отче.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но след това той ме съблече.
- Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й.
- Да, отче.
- И това не е причина да го наричаш копеле.
- Но, отче, той ме облада.
- Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
- Да, отче – казала тя няколко минути по-късно.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
- Ах това гадно копеле!
Някъде в Италия:
По път за Рим возейки папата в неговия "папа Мобил" папата казал:
- Момчета знам, че съм стар, но искам да ви помоля за една услуга. Да ми дадете да покарам малко аз.
Един от охранителите отговорил:
- Но ако ти дадем на Аутобана, ще караш внимателно.
Дали на папата да кара, карал си той спокойно в едната лента и изневиделица удря един черен джип Мерцедес, собственост на най-големия бос на мафията по това време в Италия. Спрели и в това време Мафиота в джипа казал:
- Момчета, слизайте и го вижте кой е тоя дето ни удари, че ще летят глави...
Слиза един охранител, отива до папа мобила, отворил вратата и гледал, гледал, върнал се в джипа и казал:
- Шефе не ги знам тия кои са, ама Папата им е шофьор!
Митничар умира и попада в ада.
Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада.
Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино:
- 1000 долара на червено.
- Извинете, господине, не приемаме пари.
Отива на бара:
- Едно мартини с лед!
- Не приемаме пари, господине.
Влиза в ресторанта:
- Супа от костенурки, стриди и шампанско...
- Съжалявам, не приемаме пари...
Митничарят отива при дяволите отново и пита:
- Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари?
- Не.
- И защо?
- Ами защото тука е ада за митничари...
Сподели