Проблясъци от миналото - любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!