Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосинът има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият, ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Между Буш и Путин имало среща на високо равнище. От дума на дума, скарали се в коя страна има повече пияници. Путин твърди, че са в Америка, а Буш - че са в Русия. Накрая Путин предложил:
- Вземи един автомат, ела в Москва и видиш ли пиян човек, можеш спокойно да го застреляш.
Пристигнал Буш в Москва с автомат Томсън и се започнало едно избиване, не ти е дума. Изпукал Буш десетки пълнители, отмаляли му ръцете от стрелба и накрая се отказал. Пияните нямат свършване...
Тогава Буш поканил Путин:
- Вземи един автомат, ела в Америка и видиш ли пиян човек, можеш спокойно да го застреляш.
Пристига Путин с АК-47 и започва да търси пияници. Но уви, няма нито един. Всички американци били изрядни и точни. Пият по една бира и бягат на работа. Цял ден обикалял Путин, отмаляли му краката, обаче пияни няма и няма. Свечерило се. Путин отчаян върви по тесните улички на Ню Йорк. И в един миг... О, чудо! В една малка кръчма, изпълнена с цигарен дим, какво да види! Всички пияни като свине! Един трезвен няма. Зарадвал се Путин, влязъл в кръчмата и направил касапница. Избил всички до крак и доволен си излязъл.
На другият ден всички световни медии, излезли с огромно заглавие на първа страница:
“Неизвестен терорист, изтрепа руското консулство в Ню Йорк”
За някаква много, ама много важна мисия, руската разведка решила да ползва най, ама най-опитния си и засекретен агент, който непрекъснато бил дообучаван, доошлайфан и държан в дълбок резерв.
Пристигнал разведчикът в САЩ, оглеждал се няколко дни да не го следят и се влял в тълпата. Като начало седнал в заведение, пред бармана и си поръчал чай. Барманът му сервирал, навел се дискретно до ухото му и го попитал:
- Е, как е сега у вас, в Русия?...
Сякаш мълния треснала разведчика - разконспириран!
- Как познахте че съм руснак?
- Само руснак може да пие чая си, а лъжичката му да е в чашата...
Разведчикът веднага докладвал, където трябва, изтеглили го и понеже обучението му струвало много скъпо, продължили да го доошлайфат, детайл по детайл и след година усилени тренировки, отново го пратили в Щатите. Отново пристигнал на посочения адрес, оглеждал се няколко дни да не го следят и се влял в тълпата. Влязъл в заведение, седнал срещу бармана и си поръчал чай. Барманът му сервирал, навел се дискретно до ухото му и го попитал:
- Е, как е сега у вас, в Русия?...
Сякаш сто мълнии треснали разведчика - пак разконспириран!
- Как познахте че съм руснак? Лъжичката ми не беше в чашата...
- Само руснак може да пие чая си, а в погледа му да се вижда - сякаш лъжичката му е в чашата...